Inside Out

За страха да се страхуваш

– Добре, де, какво стана после?

– А, ами какво. Убих го. Май. Не знам, мисля, че го убих, но е съвсем възможно и да не съм съвсем. Виж, наистина не беше както си го мислиш, както всички си го мислите. Отдавна не знам за човек, който да не си подрежда в главата работи, за които нищо не знае и не разбира. И да не е абсолютно сигурен в правотата на съшитата си с бели конци история. Ето сега например ако премълчавах, че го убих, че го наразях на парчета, на какво щеше да оприличиш това по ръцете ми – на кръв или на малинов сироп? Сигурно на кръв. Хората често мислим за това, което ни ужасява, нали? Все ни се прокрадват мисли я за болест, я за смърт, я за най-лошото – да се изгубим.

– Най-лошото не е ли смъртта?

– Не и ако не си се губил, преди да умреш. Виждаш ли, всички се боите от това, че няма да ви има, след като умрете. Че няма да можете да ядете и да пиете, да си полегнете с някого и да попръхтите отгоре му. Кой го е страх от това, че няма да го има, докато е жив? Тези хора търся вече десетилетия и омазвам ръцете си с малиново сладко. Хората се боят от невъобразими неща и твърде голяма част от тези страхове са свързани с тялото – това грохващо, клякащо, свиващо се превозно средство на теб самия, на същината ти, скрита под пластове нерви и епидермис. Боже, кой го е грижа за храната на душата му? Кой го е страх от самия страх и бяга от него? Като се плашиш от кучета, пресичаш на другия тротоар, за да избегнеш глутницата, а не гледаш песа право в кръвожадните му очи и не лаеш и ти на свой ред срещу него. Кучето не може да лае по-силно от теб, нито дори вълците – да вият. Обаче страхът може. Той може да те повлече надолу по улицата по-силно и дълго, отколкото която и да е глутница. Да знаеш само, приятелю, как хапят страховете! Раните по краката зарастват, обаче, нахапана ли ти е душата, тя започва да подхранва сама раната си и да я прави огромна, непреодолима и окончателна. За това ми е най – мъчно в този свят – че бинтове слагаме само на крайници.

– Добре, де, уби ли го, кръв ли е или сироп?

– Кръв е, малинова кръв. Дори и страховете кървят.

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *