на риба край брега
Ревюта

С Алексис на по риба край брега

Потръгна ми на гърци тази година. И преди възвишеният ви морал да се разбунтува бързам да уточня, че говоря за писатели (от които само единият е жив, но, хайде).

Значи, „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис.

Това е от книгите, за които вярвам, че не ти попадат в ръцете случайно. Споменавам, че съм върл защитник на теорията, че всичко става с причина и не съществува нещо такова като „ние случайно се блъснахме един в друг в коридора на сграда, в която по принцип не стъпваме, и се оженихме впоследствие“. Може би е въпрос на самовнушение и хиперболизация на случващото ти се, но си струва, ако те кара да наблюдаваш и да се замисляш. Странстващият ум из самия него е белег за правилно поет път.

Алексис Зорбас “ е книга на двете огромни обобщени душевни и светогледни състояния на човека. Наричам ги „Циндил-Пиндил и Джаста-Праста“ (приказката адски си струва, ще има линк към нея под поста).

Имаме разказвача и Алексис. Първият е човек на словото, Буда, душевните търсения и съпътстващите ги терзания, човек на мисълта, на тревогите за утрешния ден. Човек на нерешителността, що се отнася до преследване на лично щастие. Тип самовглъбен и съзерцателен. Абе, потънала гемия.

Алексис е огън. Дайте му жени, вино, земни наслади, чревоугодничество, симпатична фуста под носа и музика, о, музика. Днес е тук, утре вероятно ще е другаде. Алексис е номад, не пуска корени, привързаностите ги преживява с нови привързаности. Човек на мисълта се среща с човек на действието. Балансирана дружба, зараждаща се по пътя към новозакупена мина за въглища, по пътя към следващ етап от живота, по пътя към промяна и преустройство на разбирания и възгледи.

Романът е книга за приятелството, за глътката въздух от друго човешко същество. Но не искам да акцентирам на сюжета. Страхотна е, заслужава си, прочетете я. Няма да сгрешите. Но не бива да се разглежда само като роман с добре написана и увлекателна история. „Алексис Зорбас“ бие на притча.

Ето я и основната „запечатка“ – Циндил-Пиндил и Алексис са разположени удобно на брега, приготвят вкусна вечеря, увлечени в разказите на Зорбас за годините от неговите младини. И сякаш действително всяко негово сетиво е отворено към света, към настоящия момент ; героят на Алексис притежава способността да живее тук и сега. В разговора си разказвачът споделя притесненията си със своя странстващ приятел дали начинанието с мината ще е успешно, утре предстои да започнат работа, дали ще има смисъл, дали работата ще потръгне. В отговора си Алексис извлича същината и есенцията на цялата книга – „Това е проблемът на човека. Сега стоиш и мислиш дали утре ще потръгне работата с мината и не усещаш вкуса на рибата, която ядеш. Вкусваш я, но мисълта ти е другаде. И, повярвай ми, утре, когато дойде време за работа, няма да мислиш за това колко вкусно си вечерял снощи.“

Това е книга за изместения от настоящия момент фокус, за погубването на удоволствието от „тук и сега“. Книга за влиянието, за щастие положително, книга за една възраждаща се сетивност. Не е роман на случайното попадане. Защото, към края на томчето, ако ти замирише на риба и морска вода, значи си вечерял с Алексис Зорбас.

 

Приказката за Циндил-Пиндил и Джаста-Праста

Няколко думи за живия от двамата ми гърци

 

2 коментара

  • Krasimir Yordanov

    Бях дете, когато гледах филма по книгата. Много ме впечатли. Оприличавах го на моя начин на живот тогава – по цяло лято живеех в една палатка на къмпинг „Каваци“, южно от Созопол. Четири лета поредни, първото беше след 8-ми клас… Музика, огън, на който си печеш миди и риба… Незабравимо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *