Направи едно нещо, но го направи като Маргарет Мичъл // „Отнесени от вихъра“

  Маргарет Мичъл е написала „Отнесени от вихъра“ в спокойствието на дома си след претърпяна злополука и един счупен крак. Нямайки с какво да се занимава, окована в капана на имобилността си, тя се захваща да напише роман за Юга, който по-късно ще й донесе „Пулицър“ и който ще е доказателството, че не е необходимо човек да сътвори куп неща през живота си, за да е успешен. Понякога е нужно само едно нещо, нещо като този роман например, за да осмислиш творческите си търсения, след което спокойно можеш да продължиш да пиеш чайове и да гледаш в захлас през прозореца.

Съпругът на Маргарет, усещащ писателските наклонности на жена си, й донася пишеща машина, на която Мичъл да разкаже историята на семейство О’Хара. И тя това прави, но само как го прави. „Отнесени от вихъра“ е погрешно смятана за булевардна книжка под наслов „Ох, мили, ах, скъпа!“ с корица от онези, на които пастелно изрисувани мъж и жена са хванати във вихъра на страстно фламенко, нямащо нищо общо с фабулата на книгата, която илюстрират. Слава богу, няма нищо такова. Романът в два тома е обширен разказ за едно семейство от Юга по време на Гражданската война в Америка между южните и северните щати. Символът на тази фамилия е небеизвестната Скарлет О’Хара.

Скарлет е символ на една непримиримост, която спасява живота й и този на родната земя. Едва шестнадесет годишна при старта на романа, Скарлет минава през куп перипетии (измежду които няколко нелепи брака, въздишания по съседа Ашли, който знае също само да въздиша и да вие срещу луната в пристъп на възторг от прочетена любовна лирика, буйна страст с контрабандиста Рет Бътлър, избухването на войната, разпада на семейното имение, разгрома на фамилията, загубата на дете и премного хорски одумвания).

Скарлет О’Хара е егоистична капризна госпожица, искрено желаеща всичко да се върти около пищните й кринолини, докато си вее с ветрило и оглупява сред идиотските свалки на всички момчета от окръга, където живее тя със семейството си в имението „Тара“. Безпаметно влюбена в Ашли Уилкс, който е разкъсан между живителността на Скарлет и благостта и благоприличието на Мелани Хамилтън (която е толкова перфектен и идеализиран образ, че ти остава само да й се възхищаваш). Сега, Ашли Уилкс е от онази порода мъже, които, пренесени в наши дни, биха мазали ръцете си с крем и тихо биха подсмърчали при звука от нежните трели на Бетовената Лунна соната. Романтичен, самовглъбен, с нюх към изкуството, поезията, живопистта, способен с часове да чете стихове и със засилено чувство на семейна чест и достойнство. През голяма част от романа, Скарлет е толкова сигурна, че обича Ашли, че пропуска да види непреодолимата разлика между техните две същности.

Тя среща Рет Бътлър в сюблимния момент на признаването на любовта си към Ашли. Бива отхвърлена, засрамена и подигравана от Рет, който пък е от онези мъже, които се занимават с незаконни дела, заглеждат се по по-засукани фусти, пушат пури, пият и са абсолютно твърди при избора си на това, което си заслужава и което е по-различно от всичко останало. В случая, Скарлет. Той е онзи гръб, на който тя ще се обляга достатъчно брой пъти, за да спази себе си и семейството си. Или поне, докато се научи да разчита на собствения си гръб.

Жените са толкова твърди и издръжливи, колкото мъжете не могат и да си представят. Да, винаги съм смятал така, въпреки че от малък ми втълпяват, че жените са слаби, нежни и чувствени създания.

Защото тази книга не е класически любовен роман. Да, има любов – различна, несподелена, страстна, отвяваща те. В същината си, обаче, „Отнесени от вихъра“ е роман за израстването и за опазването на всичко онова, за което си струва да се бориш с кого ли не, с какво ли не. Това е история за непреодолимата любов между човека и родната земя – Скарлет прави и невъзможното, за да спаси имението „Тара“ след разгрома от войната. Тя застава начело на дома след смъртта на майка си и полудяването на баща си. За да осигури пари, тя се захваща с куп несвойствени занимания като това да върти дъскорезница. И все се връща към „Тара“ и вече, за съжаление, обгорелите й памукови плантации. Все стиска в юмрук някогашната плодородна почва. От шестнадесетгодишното разглезено момиче не остава и следа, когато на преден план излиза избора между това да избягаш и да заживееш мирно, спокойно, самотно и откъснато от всичко, което те прави такъв, какъвто си, или да се върнеш при собствения си извор и да жертваш каквото е необходимо, за да не го оставяш да пресъхва. Тази метаморфоза е толкова въздействаща, че си заслужава изчитането на целия обемен текст, ако и не ви допадат любовни истории. Макар че Рет Бътлър е образ, за който може да се каже, че е грехота да остане в забвение.

„Отнесени от вихъра“ има страхотна екранизация с Вивиан Лий и Кларк Гейбъл. Трудно мога да се сетя за други по-подходящи актьори, които да оживят Скарлет и Рет.

Отново скланям глава и признавам, че, подобно с „На изток от рая“, дълго отказвах да прочета тази книга. Асоциирах я с блудкав сълзлив любовен романс, който ще ме накара да въртя очи с досада. Много обичам да греша. Последващата изненада е много по-въздействаща от липсата на каквито и да е било очаквания. Маргарет Мичъл си е знаела работата. Ах, само как си я е знаела.