обичам живота си
Inside Out

Обичам живота си такъв, какъвто можеше да бъде

В живота не трябва да се страхуваш от повечето неща, но има и такива, към които не трябва да изпитваш нищо различно от страх.


Ето ме и мен – сбръчкана, примерна и неопетнена – гоня осемдесетте си години. Люлея се на стола на терасата и оглеждам пешеходците. И се смеят, и шептят, и се надяват, че животът им няма да привърши. Защото го обичат.

А аз обичам своя живот такъв, какъвто можеше да бъде.

И си го представям тук, от балкона на всичките си изгреви. Колко лек и непринуден е. С всичките мечти. Виждам как отивам на пътуване. Там, където все поисквах да отида. Виждам всичките усмихнати очи, които потъмняха от вечните ми „Нямам време.“ и „Не сега.“. Чувам музиката, която така и не чух на живо. Разхождам се из всичките музеи, по чиито коридори не преминах. И прегръщам всички, които подминавах, за да се притисна в грешните.

Много е красив животът ми от залеза на моята тераса.

обичам живота си

Толкова съм млада и щастлива в спомените си от всичко, което не беше. Гоня пеперуди и скачам в локви. Газя в морето нощем. Пея с цяло гърло в летните дъждовни нощи. На автостоп пътувам и се озовавам в континенти. Прецапвам през калта напряко и рисувам с пръсти по прашните коли. Танцувам румба, без стъпките да зная, и опитвам от най-лютата храна. И се целувам до синини по устните. И се смея, смея, смея на всекиго, който в старините си мечтае за живота, който така и не изживя.

А същинският живот си мина в мислене за всичко.

Кой какво ще каже. „Коя си ти, бе, и за каква се мислиш?!“ – крещи ти всеки в лицето, налагайки ти примка на врата за всичките очаквания, които те съпътстват.

Готви. Учи. Печели пари и не псувай. Не напускай родния си град. Ходи на църква в неделя и купувай пресни зеленчуци. Не замръквай извън дома си. Раждай. Учи детето на обноски. Не повишавай тон и се поставяй втори. Не мечтай прекалено дръзко и дръж главата си снишена. Никога не се развеждай. Не изразявай несъгласие. Не се учи да се обичаш – няма смисъл, ти винаги си „после“.

Но едно ти позволяват всички – люлей се сред мечти по озарени тераси.

Изживей си всичко, но на сън – така от теб ще са най-доволни. А сълзите, дето ги търкаляш и ги отразява залеза – нищо, избърши ги – сигурно в следващия живот ще са от щастие.

*оригинално текстът е публикуван в Pura Vida

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *