на изток от рая
Ревюта

За моята разходка „На изток от рая“

naiztokotraya3 Историята ми с „На изток от рая“ датира от преди няколко години, когато майка ми, познавайки отлично литературните ми вкусове (а и всички останали, факт), настойчиво и неуморно ми я препоръчваше всеки път, когато завършвах дадена книга и ровех из шкафове, сайтове и препоръки за следващата, която да подхвана.

„Прочети „На изток от рая“, за бога!“, ми казва тя. Аз мълча и се бунтувам срещу заглавие, толкова често засичано навсякъде, че съм решила, че е надценена класика. У всеки дом на четящи хора, които съм посещавала, се мъдри книгата в библиотеката им. Не един и двама книжари са ми я препоръчвали. Книга-образец за творчеството на автора й. Самата ми майка не пропуска удобен момент да ми хвърли многозначителен „наизтокотрайски“ поглед. Въобще, този роман съществуваше навсякъде около мен. През годините успявах да открия безброй инди книги, албуми и филми, за които никой не беше чувал и които трайно се настаниха сред любимите ми попадения. Упорито отказвах и се запъвах като селскостопанско животно на пътно съоръжение да се захвана с романа на Стайнбек. Още се смея на безграничната простотия на убежденията си.

 Човек може на всичко да издържи.

В крайна сметка разбира се прочетох книгата. От този момент насетне честичко се чудя как литературният ми живот е успявал да запази някаква доза благоприличие, нямайки този текст измежду останалите си изчетени събратя. Предразсъдъците са кофти история. Те не само, че ограничават хоризонти (далеч не само литературни), но и те лишават от усещания и скъпоценности. За мое щастие (а и майчино удовлетворение), скъсах с моите и подхванах „На изток от рая“ в ден, в който престанах да бъда магаре и в който открих любима своя книга, за която още ми се иска да усетя удоволствието от първото прочитане.

Стайнбек пише прекрасно. Като че ли от тази книга насетне преоткрих обстоятелствените пейзажни описания. Аз бях в долината на Салинас толкова пъти. И не, не е досадно да четеш за природата, почвите, реката, полето, бита и „въртенето“ на една къща. Това е онази част от тази иначе адски емоционално заредена книга, която ти позволява за минутки да отдъхнеш от историята на двете семейства и да се презаредиш, за да смелиш идващата доза сила на фабулата, която ти отсича главата и те оставя смазан, смирен и искрено щастлив, че си нямаш една Кати Траск в къщата.

Винаги съм харесвала символиката. Смятам, че наличието й предполага едно уважение към читателя, който би следвало да е достатъчно ерудиран и начетен, за да успее да долови и разбере всички връзки и препратки. В случая с романа, библейската нишка започва още от заглавието, проличава в имената на двамата траскови синове и предполага някакъв личен житейски апокалипсис, защото кой може да окачестви съдбата на Каин и Авел от Библията като щастливо и безоблачно плаване? Стайнбек напомня за онази мнима и измислена част от историята на човечеството (която обаче в литературен смисъл е много благодатна почва за извличане на смисъл и символи), в която грешките и изкушенията на родителите дамгосват не само техния живот, но и този на идните им поколения. Библейската история като че ли е първоизточник на вечния вселенски сблъсък между доброто и злото и произтичащите от него последствия и житейски пътища, по които се поема нагоре или се полита в бездна. 29983-cain-slaying-abel-jacopo-palma-1590.800w.tn

В „На изток от рая“ си имаме нескончаемата човешка доброта и чистота в лицата на Самюел Хамилтън и китаеца Ли. Имаме си и Кати Траск. Поставянето на точка тук е съвсем предумишлено. Кати е онзи образ, от който свят да ти се завие. Кати е онази жена, за която никой човек не смее да предполага, че може и да не е само литературен герой, а действително да си проправя път сред забързаните минувачи и да се реди на опашка в супермаркета.

Кати Траск е вероятно най-непоклатимата женска фигура в литературата по мое скромно и настоящо становище. Твърдостта на избора и същевременно отказа й да бъде това, което всички очакват от нея – вярна и грижовна съпруга и любяща майка – е толкова категоричен, че си заслужава да минеш през целия обем на романа, само за да проследиш този стоицизъм от Ада. Кати Траск е онази жена, за която по-набожната баба пред входа ще се кръсти дълго и горещо и ще мине с тамян след нея. Тази героиня разказва играта на всички злодеи от мъжки пол в литературата. Това е.

Ако горното описание ви заинтригува и е решаващо за вас да разгърнете романа, може би трябва да си вземете домашен любимец, за да омекне това ваше сърце от камък. Шегичка. Кати Траск е достатъчно интересен образ и си заслужава човек да се сблъска с нея и да повърви редом до нея по пътя, по който е избрала да отстоява себе си. Добрата новина е, че с приключването на книгата, няма у вас да остане усещане, че сте чели неколкостотин страници за дявола и неговите земни проявления. Ще попиете от мъдростта на китаеца Ли, чиито мисли и погледи върху живота и отношенията човешки, в крайна сметка ще надвият лошотията на Кати и ще ви оставят с едно усещане за спокойствие и новооткрит вътрешен мир. Не се ли стремим всички към точно това?

tumblr_lhagw8jifs1qesw8yo1_1280

„На изток от рая“ е от онези книги, които проследяват историята на няколко поколения. Умишлено избягвам определението „семейна сага“, защото романът е много повече от описание на някакво семейно дърво с всичките му разклонения и издънки. Той е една природна и човешка енциклопедия. С право е знакова за Стайнбек и творчеството му. Реално печели „Пулицър“ за „Гроздовете на гнева“, но тя просто повече отговаря на изискванията за отличаване с този приз. В никакъв случай не омаловажавам всички останали Стайнбекови писания. Обичам Стайнбек. Но „На изток от рая“ е неговият връх. Смело заявявам, че „На изток от рая“ е и връх в литературния живот на много книжни плъхове. Има носталгия след прочитането й и съжаление, че няма да я отвориш за първи път пак. Има такива книги. Съжаляваш, че отново няма да изпиташ удоволствието от първото си запознанство с тях.

Романът си има много готино издание на „Колибри“, които се захванаха да преиздават Стайнбек и още редица знакови и заслужаващи си автори и произведения в една компилация, озаглавена „Модерна класика“. Изданията са сякаш колекционерски и стоят чудно в домашната библиотека, наредени едно до друго. Нещо като едновремешната колекция на „Народна култура“ с черните твърди корици и златистите букви.

Да кажа, че си заслужава книгата, е глупаво и ще е пример за безсмислена писмена логорея. На тази книга не й се дава шанс. Тя дава шанс на вас.

P.S. Всъщност майка ми е чела „На изток от рая“ в последния месец от бременността си. Била е предопределена нашава връзка. Моята със Стайнбек, моята с мама.

 

2 коментара

  • zaharnik

    WOW! Направо ми отвя главата с това ревю! И много ме засрами, защото и аз като теб дъъълго се дърпах на точно тази книга, започнах я и не помня какво стана, но не я дочетох. Амбицира ме да я прочета – явно наистина съм пропуснала много.
    Благодаря ;)!

    • denicakisimova

      Благодаря ти за коментара, Нинка! Дочитай я смело, съмнявам се да не те грабне 🙂 Една от личните ми любими е 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *