Подкаст на Брене Браун, „Мартини“ и чувството на дълбокото вдишване

За „прекарване“ на този текст – „Мартини Бианко“ с 3 (три) вишни вътре. И лед. И вяра, че всичко е такова, каквото трябва.

Наближава десет вечерта. Не съм сигурна кой ден и месец сме, но с убеденост твърдя, че все още сме в 2020 (макар съзнанието ми с удоволствие да броди из епохите назад и напред, назад и напред).

Та, ето какво.

Преди седмица преоткрих любовта си към подкаста. Докато масово всички изпадаха в извънредно нервни положения (pun intended), заради прекомерното стоене вкъщи, аз се затрупах с толкова неща за правене у дома, че не съм сигурна дали една карантина ще стигне (но с нетърпение очаквам момента на вдигането й).

Като се започне от писане, четене, разходки с лабрадора, всевъзможни онлайн курсове, та до един почти нареден пъзел – аз се оказах в ситуация, в която имам какви да ги върша буквално във всяка минута. И всичко това е чудесно, защото:

а) не чувстваш, че пропиляваш времето си в циклично гледане на филми

б) поработваш върху „самоусъвършенстването“ и понаучаването на това и онова;

Важно е да имаш какво да правиш със себе си

… когато изпаднеш в така необходимото за всеки време насаме. Знаеш – хобитата, почивката, вглеждането в мислите си. Да разбереш какво ти липсва, като останеш сам.

И понеже човек има винаги какво да добави сред нещата за правене, аз реших да поразровя какво ново се е появило сред подкаст-света. За щастие, открих своето си, онова, което ми осмисля търсенето.

Реших да пиша за този подкаст не защото е по своему революционен, а защото е твърде истински, за да бъде подминат. Ако обичате „смисъла зад нещата“, то определено това е аудиото, което ще ви задоволи потребността да ровите за причините на всичко.

И, ето ме – с „Мартини“ за компания, аз попивам мъдрости от Брене Браун и нейния подкаст

Подкастът стартира през март и носи името „Unlocking Us“, което откроява и неговата основна същност – да поразтика горните пластове и да достигне до по-дълбоките човешки нива.

В епизодите срещам теми като какво, по дяволите, е FFT (those fukin’ first times – Брене говори за онези ужасяващи за всекиго моменти, в които ти предстои да се захванеш с нещо ново и нямаш никаква идея откъде да започнеш и дали ще се справиш) и епизод, посветен на стадиите, през които преминава човек по време на загуба и мъка по някого/нещо.

Темите, които подбира тя, събуждат интереса ми и ме карат да слушам съсредоточено – едно отвежда до друго, и, ето ме – вече гледам нейния TED, озаглавен The power of vulnerability.

За магията и силата на това да си уязвим

Преди години у мен се пречупи бариерата, която ме възпираше да говоря открито за това как се чувствам (ако, изобщо, някога е съществувала). За разлика от мнозина, изпитвам комфорт в това да споделя мислите и чувствата си пред някого, който трепти на моята честота.

В речта си Брене разказва за изследванията си върху редица интервюта, които е правила през практическата си дейност като професор и изследовател, занимаващ се с въпроси, свързани със срама, уязвимостта, куража и изобщо всичко, което е под първите около 600 човешки пласта. Психолог. Социолог. И извънредно проникновена жена.

Общото, което открива тя измежду всички хора, с които е говорила и които е обединила под общото „щастливи“, е куражът им да се покажат на света такива, каквито са.

Нищо повече, нищо по-малко.

Защото какъв е смисълът от красотата, която носиш в себе си, ако никой не узнае за нея?

Докато отпивам от домашния си коктейл и слушам Брене, аз вдишвам дълбоко и се убеждавам отново, че съм на прав път. За всичкото говорене, споделяне и питане. За всичкото ровене, човъркане и разместване на пластове, за да стигна до същината. Защото да си уязвим е признак на кураж, най-просто казано.

Уязвимо е да кажеш „Харесвам те!“, „Обичам те!“, „Липсваш ми!“, „Май не мога без теб.“, „Съжалявам, сгреших!“, „Ти беше прав.“, „Имам нужда от това.“, „Благодаря“ – всичко това ни поставя в ситуация на разкриване. Страхът от неприемане е някаква илюзорна химера, която ни пази от истината. А тя е проста – неприемането е сигурен белег, че си бил уязвим пред грешния човек. Какво по-хубаво от един лакмус, който да те навигира към правилния? Към онзи, който ще ти довърши изреченията и ще разкрие и себе си на свой ред. Сваляме дреха подир дреха, докато накрая душата ни не остане гола, а слушащият трябва само да се пресегне и да я докосне.

А трябва кураж и да го направи, и да му позволиш.

Но си струва, защото е красиво. И се диша леко.