мидълсекс джефри юдженидис
Ревюта

Аз, хермафродитът

6349-max Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та се стигне до „Идиот“ на Фьодор). Вярвам, че тоталната смяна на посоката понякога те отвежда до място, изживяване, книга, човек, запознанството с които ще те накара с радост за в бъдеще да предприемаш повече такива спонтанни и необмислени промени на курса.

Та, стоях си аз разногледа пред всички натрупани книги и очаквах някоя от тях да ми „проговори“ в този момент. На буукуърмовете им е известен този феномен – понякога книгата сякаш сама те приканва да я разтвориш. Същинско предизвикателство и флирт: „Отвори ме и се прехласни, или се погнуси и ме затвори.“ Не се получи така този ден, нищо не чух и нищо не ме подтикна да взема Достоевски (а обожавам „Престъплението“ и „Карамазови“). Вместо това избрах малко необичаен за мен начин за избор на четиво – допитах се до Гугъл и епохалните „топ-еди-колко-си“ списъци.

Това, че „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис има „Пулицър“, я издърпва на челните места в доста от листите за най-добрите книги на XXI век и за съвременните романи. След като я срещнах на първите места във всички списъци, на които попаднах, дори и аз реших, че вероятно има защо.

Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново — като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. Възможно е хора, които следят специализираната литература, да са попадали на моя случай в труда на д-р Питър Лус „Полова идентичност при 5-алфа-редуктаза псевдохермафродити“, публикуван в „Списание по педиатрична ендокринология“ през 1975 г. А може и да сте виждали снимката ми в шестнайсета глава на вече за жалост остарялата „Генетика и наследственост“. Да, това съм аз на страница 578 — без дрехи, до ска̀ла, измерваща ръста, с черна лентичка през очите.

„Мидълсекс“ е голяма книга във всякакъв смисъл. Многото страници обаче едва побират всичко, което има да се разкаже и което обрисува шантавия живот на Кал/Калиопа. Кали е от онези персонажи, към които с времето развиваш някакъв дълг да докараш историята им до край. Не без помощта на наратива от първо лице, Юдженидис успява така да те внедри в кожата на своя персонаж, че наистина те интересува какво ще се случи. Започвайки от туистед историята на бабата и дядото на Кали, авторът избира „разказа до девето коляно“, за да изсмуче от семейната история всеки факт, всяка връзка, всяко чувство и всяко препятствие, пред което са се изправяли членовете на тази гръцка фамилия от емигранти, заселили се в Детройт, за да очертае не само появата на Кали, не само предопределеното й сякаш лутане между половете, но и да обясни защо тя е такава, каквато е.

Калиопа Стефанидис е плод (макар и не съвсем пряк) на инцест между брат и сестра. Родена като момиче, тя е обречена от един мутирал и разпространяващ се из кръвта на семейството ген, който в пубертета й ще я изправи пред реалността на „раждането й като мъж“ след един медицински преглед, след много изникнали през годините въпросителни, след две романтични залитания и към момче, и към момиче. Раздвоеността на Кали я прави като наистина излязла от гръцки мит, където богове се превъплъщават в лебеди, за да омаят възлюбените си, където богини се раждат от морска пяна, примесена с кръвта от кастрирани гениталии на титани, и където една непотопена своевременно пета обрича на гибел и най-знаменитите герои. Всъщност резюмето на романа, както и евентуалните спойлери, пробуждат любопитство именно около темата за двата пола – и жена, и мъж, и хетеросексуална, и хомосексуална, и влюбена, и отритната. Не това е „Мидълсекс“. Книгата е целият път до това разкритие и след това. Тя е силата на семейната кръв, силата на най-забранената невъзможна любов, силата на човешкия дух пред новия живот в един нов и съвършено различен свят. Калиопа сама разказва историята на своите баба и дядо, на майка си и баща си. Този разказ е облечен в един брилянтен изказ, често саркастистичен, често до болка откровен, майсторски изпипан и каращ те да подчертаваш/хайлайтваш цели пасажи от думи, които или ти кореспондират зверски, или изказват неща, с които си съвършено съгласен, но не би могъл да ги изречеш по-добре. Юдженидис е майстор на разказването. „Мидълсекс“ е книга, за която неуморно продължавам да плямпам и да препоръчвам при отдала ми се възможност. Истинско съкровище в книжната ми колекция.

„Според древна китайска легенда, един ден през 2640 година пр.Хр., както принцеса Си Линг-чи си седяла под черницата, в чашата й с чай паднал копринен пашкул. Като се опитала да го извади, забелязала, че е започнал да се разсуква в топлата течност. Тогава казала на слугинята си да хване единия край и да върви. От покоите на принцесата тя прекосила двора, минала през портите на двореца, излязла от Забранения град и продължила още един километър, преди нишката да се опъне. (На Запад тази легенда щяла бавно да мутира в течение на три хилядолетия, докато се превърне в разказ за един физик и една ябълка. Но и в единия, и в другия случай значението е същото: великите открития, били те на коприната или на гравитацията, винаги са плод на щастлива случайност. Осеняват хора, които се разтакават под дървета.)“ 

Грешката е само една. Кали започва историята си, казвайки, че се ражда два пъти – веднъж като момиче, веднъж като момче. Не си права, скъпа. Родила си се толкова пъти, колкото късметлии са решили да се запознаят с теб и твоята история.

 

Още за „Мидълсекс“ може да прочетете и в „Аз чета“, и в „Книголандия“, и къде ли не. Май навсякъде мненията са обединени от положителни отзиви.

 

 

3 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.