сватба
Soul parts

Как създаването на агенция за сватба и парти спасява душата. Велина разказва.

Сватба в душата. Сключването на брак със самия себе си – разговор за най-важната връзка, която ще имаш в живота си.


19ч. Уютно време от денонощието. Най-добрите разговори, смятам, се случват или тогава, или след полунощ. Най-истинските, поне. Да си поговорим за сватба, празници, за смелостта и вярата в самите нас.

Настанявам се в заведението на пловдивската „Драма“, което така много обичам. Заобиколен си от картини, приглушена светлина и тиха музика, галеща ухото. И душата ти. Чакам Велина, за да ми разкаже как създаде сватбената си и парти агенция „Магнолия“. Защо?

Е, защото е впечатляващо. Велина е момиче, което познавам от ученическите си години. Тя е от онези девойки – красивите, усмихнатите, лъчезарните. Такава си я спомням тогава, такава е и сега. Когато наскоро научих, че тя и нейна приятелка са се впуснали в такова начинание, аз я потърсих и й споделих за важността на това да разкаже историята си. Защото е важно. Млад човек прави нещо. Измисля, твори, бори се. Създава. И мечтае. Страхува се, но мечтае и се стреми към осъществяване на всичките си блянове. Как да не се разкаже, като имаме нужда точно от такива истории?

Днес в блога с мен присъства Велина Кацарова

– момичето, което преоткри страстта си и си позволи да помечтае и в реалността.

„В училище, понеже се познаваме оттам, мечтаеше ли за това с какво искаш да се занимаваш? Имаше ли ясна визия в главата си тогава? Предполагаше ли, че ще организираш сватби и партита?“

„Аз винаги много съм обичала да рисувам, да организирам нещо … Исках да кандидатствам в училище по изкуствата, макар че промених решението си после. Въпреки това, продължавах да творя всевъзможни неща в свободното си време. След училище, отново исках да кандидатствам за специалност, свързана с изкуствата. Отново се разубедих. Записах „Български и италиански език“ в университета, но не беше моето нещо.“

„През цялото това време продължаваше да създаваш, да твориш?“

„Да, продължавах. Правих неща за себе си, за близки, за приятели – рисувах, моделирах, играех си с дизайна на дрехите, правих бижута, занимавах се с грим, все натам ме влечеше. Не успявах да се откъсна.

После дойде период, в който започнах да се чувствам не на място – имах лични проблеми, тогавашната ми компания изповядваше доста различни от моите интереси… Изпаднах в някаква емоционална дупка, започнах да получавам паник атаки. Обърнах се към психолог за помощ.“

Фактът, че все повече хора започват да обръщат внимание на душевното си и емоционално здраве и търсят помощ, ако усетят, че нещо не е наред, ме обнадеждава. До скоро сякаш битуваше мнението, че единственото, за което трябва да се грижим и лекуваме, е тялото си. Ами душата? Когато тялото ти е просто обвивката, „превозното средство“, което душата ти използва, за да съществува в този момент, в тази вселена измежду всички паралелни, фокусът не би ли трябвало да е там? Защото, ако душата ти е осмислена и щастлива, и обвивката й разцъфтява.

„Психоложката ми много ми помогна. Вдъхна ми увереност и ми разкри „тайната“ – трябва да открия страстта си, да се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие. Така се лекува душата. Отне ми около година, за да превъзмогна това състояние.“

„През това време беше ли се отказала от идеята да се занимаваш с нещо креативно?“

„Мисля, че да, смятах, че няма да се случи. Че не биха ми се получили нещата. Преди това бях опитвала да се занимавам с бижута, с грим, но тези начинания нямаха успех. Обезверих се, сякаш.

Паник атаките и депресията успях да преборя с разговори.

Говорих с хора, които са минали през подобни състояния. В такива моменти последното, от което имаш нужда, е някой да ти каже „Стегни се!“ Имаш нужда от разбиране. Успях да се справя, благодарение на психоложката и разговорите с приятели, с майка ми. И така започнах да осъзнавам, че трябва да променя живота си, да започна да се занимавам с неща, които ми носят удоволствие. Започнах да пътувам повече и се завърнах към креативността, започнах отново да се занимавам със създаване на нещо.“

„Вече чувстваш ли се в свои води?“

„Да, до голяма степен смятам, че вече се чувствам доста по-близо до това да съм добре.“

„Как се роди идеята да организирате сватби? За „Магнолия“?“

сватба агенция

„Докато бях на работа в казиното, в което работех преди, просто ме осени желанието да се занимавам с нещо, което би ми било страст. Предложих на моя приятелка, която също се казва Велина, да създадем сватбена и парти агенция. Аз самата организирах собствената си сватба – украсата, поканите, изобщо – цялото събитие. Тя също беше се заела с организацията на своята сватба. И двете обичахме да творим, да се занимаваме със случването на събития, да изпипваме детайлите, да създаваме красоти.“

„Създадохме фейсбук страницата си и започнахме да споделяме снимки на всичко, което създаваме. Снимките от собствените ни сватби предизвикаха голям интерес, качвахме снимки и от лични празници, за които сме се грижили да бъдат красиви и добре организирани. Видяхме, че има интерес, и започнахме все повече да насочваме фокуса си там.

В момента сме много мъничка агенция за сватби и партита, но се надяваме нещата да се развият.“

„Какви събития организирате?“

„Всякакви – сватби, кръщенета, юбилеи … Създадохме контакти с хора, които, също като нас, са все още в началото на развитието си и взаимно си помагаме, подаваме си ръка едни на други.“

„За теб кой е бил най-трудният момент, който сте имали покрай агенцията?“

„Ние сме съвсем млади и мънички все още, занимаваме се от скоро, та смятам, че сега преминаваме през най-трудния момент. Щастливи сме, че има хора, които много ни подкрепят, но определено сега е най-трудно.“

„Взаимно подкрепяте ли се с Велина?“

„Балансираме се – когато едната се обезвери, другата я „вдига“.“

Мисля си за това колко ли ентусиазъм и красиви идеи са отишли по дяволите, само защото притежателят им не е срещнал подкрепа и интерес дори и от близките си. Защото не е ли част от любовта именно интересът към онова, което правиш, за което мечтаеш и което те прави „теб“?

„Важно е да имаш човек, който да е на твоята честота. Тогава е сватба в душата.“

сватба агенция

„Кое е по-трудно – да излезеш от „дупка“, когато си на дъното, или да откриеш страстта си и да я преследваш?“

„Всеки има нещо негово си, което го определя. Важно е човек да си вярва. Дори и да е несигурен, трябва да опита. Иначе цял живот ще е „какво можеше да бъде“.“

„Мислиш ли, че е трудно в България да създадеш нещо „от нулата“?

„В чужбина сякаш се дава по-лесно шанс на новото и малкото. Макар че, забелязвам напоследък, че и тук започнахме да се отваряме към непознатото, като че ли повече даваме шанс. Надявам се и така да продължи за в бъдеще.“

Мисля за важността на това взаимно да обръщаме внимание на страстите си. Хората, колкото и самовторачени да сме твърде често, бихме се изстреляли рязко нагоре, ако полюбопитстваме. Говоря си с Велина и все повече се убеждавам във вярността на това. Не всеки оперира спрямо критиките, не всеки има нуждата „да се доказва“ там, където не е оценян. За мнозина пламъчето угасва, когато не усетят подкрепата в точния момент. А точният момент е когато си мъничък, но с огромни мечти.

„А защо „Магнолия“? Как се спряхте на името?“

„В „Пинтерест“ попаднах на снимка на магнолия, която решихме да използваме за лого, адски красива ми се стори. И, ако ще е на логото, то да се превърне и в име!“

„Кои събития са ти най на сърце за организация?“

„Всички! Ние много се вълнуваме всеки път, когато предстои някакво събитие, когато имаме проект за организация.“

„Кое е най-трудното при организацията на сватба или парти?“

„Да съчетаеш желанието и визията на клиента с финансовата страна. Но успяваме. Не гоним печалби, просто искаме да си намерим местенце на пазара.“

„Преди да се захванеш с това начинание, знаеше ли, че ще е толкова трудно?“

„Да, знаех, аз знаех, че е трудно да създаваш ръчно каквото и да е и да се наложиш. Да организираш парти или сватба е трудно, но е красиво, прекрасно е. Дава ти много енергия, като видиш усмивките на доволните клиенти.“

Споделям с Велина, че това я прави още по-смела – мнозина от талантливите или бизнес-ориентираните ми познати са ми отговаряли отрицателно на този въпрос. Често връхлита моментът на изненадата – когато се захванеш с нещо и усетиш, че трудностите са всъщност доста по-трудно предолими, отколкото си ги виждал в главата си. Но си започнал, закачил си се – вече имаш стимул да продължиш. Но е белег на смелост и истинска страст да осъзнаваш реално предстоящите препятствия и да скочиш, въпреки всичко.

„Спаси ли те начинанието да организираш сватба или парти? Агенцията?“

„Да, защото се чувствам в свои води. Аз смятам, че твоето си нещо си стои и те чака да се случи, ако имаш смелостта да си го вземеш. Благодарна съм, че имах куража да се захвана с това. Все по-близо съм до пълното щастие.“

Приключвайки разговора си с Велина, аз си мисля за всичко, което ще дойде в живота ти. Всичко хубаво, което се опитва да си проправи път. Разказвам й за идеята на стаята без прозорци и врати – когато, изведнъж, се отваря дупка в тавана и по главата ти се посипват бетон, прах и разочарование, примесено със страх, е всъщност знак, че светлината търси начин да влезе.

Защото, истината е, че онова, което е „твоето“, идва. Въпросът е да го познаеш, когато го видиш. Въпросът е навреме да посегнеш и да го вкараш в стаята си. И, оттам насетне, е все слънчево.

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *