интервю с любов
Soul parts

За интервюто с любов и защо е важно да питаш

Когато разбираш, че „интервюто“ е просто споделяне, разкриване, взаимственост, ти откриваш смисъла в него. А, всъщност, и причините.


Връщам се назад, някъде в дъното на черепа си, и си спомням колко винаги съм питала. Всъщност, правя интервю, откакто се помня. Членовете на семейството ми бяха постоянно обстрелвани с въпроси още от съвсем ранните ми години.

„Защо?“, „Как?“, „Кога?“, „И, после – какво?“…

… бяха само част от питанията, които им шибвах в лицето при всеки удобен случай. Защо? (ето, поредния въпрос) Защото исках да знам как „работят“. Има въпроси, до чиито отговори, ако се добереш, човекът не стои вече същият пред теб; пред очите ти се ражда едно ново същество – голо, откровено, допуснало те в съкровените си кътчета. И си с човек по-богат от вчерашния ден.

Едно интервю е обяснение в любов

интервю мисли

Ето как изглеждаше картинката – аз, невръстна, любопитна, питам баба си за нейното обичане. Как, защо, кога е заобичала дядо. И колко силно. Знам, че е окончателно, та не питам „Докога?“ За секунди тя спира да прави онова, което върши, и сякаш мисли – не за отговорите, а за това, че рядко хората се питат такива неща. Сяда и ми разказва. И изживява всичко наново. Кани ме в спомените си от преди години и отново заема главната роля в тяхната любовна история. Върви по онези улици и носи дрехите от първата им среща. Усеща вкуса на храната, която са опитвали на първата си вечеря. А аз, гост в нейната история, ги следвам като сянка, докато вървят по тротоарите. Крия се зад дърветата и наблюдавам зората на тяхната любов. С майка ми още не сме родени. Ставам свидетел на началото на всичко.

И, всъщност, тя се обяснява в любов на дядо ми отново. Разказвайки ми тяхната история, тя изживява пак емоциите и чувствата си оттогава. Изживява и неговите. Разговорите с човека – интимните, онези, в които се споделя и разказва – са пътуване във времето. Интервюто не е нищо повече от пътуване напред и назад в годините. И това пътешествие те държи по-силно от всякога в настоящето, защото осъзнаваш, че или си късметлия сега, спомняйки си за всичко хубаво, което си имал, или е време да действаш, ако онова, което помниш, те оставя с чувство за недостатъчност.

Да правиш интервю е магия…

… защото влизаш в нечий друг свят. Сякаш душите ви се докосват, говорейки за нещата, които правят някого онзи, който е. Както и да се нарече – интервю, разговор, споделяне – това е смисълът. Хората, в които се превръщаме, са следствие от нещата, които ни се случват. И е вдъхновяваща и впечатляваща смелостта на човек да разкаже как е станал онова, което е. Защото не е ли есенцията на душата ти онова, което я е изградило?

В интервюто е смисълът, наистина

Поредицата от интервюта, които започнах да правя за блога, се роди от тази идея. От идеята за смисъла на нещата. Блогът е думи за нещата и хората.

Вярвам, че е важно да се говори. И вярвам, че е важно да се питат онези, които не виждаме на екрана. Онези, чиито лица не са осветени от прожектори, а сърцето им грее от собствената им светлина. Защото там са истинските истории. При човека, с когото се разминаваш на улицата. При жената, която чака пред теб на опашката, за да си купи ориз. При момчето, което е надмогнало себе си. При хората, които ежедневно живеят живота си по най-добрия начин, по който могат. При онези, които се сблъскват със страховете си и опитват да ги преодолеят. При всички, които дръзват да мечтаят смело. При човеците, които не се страхуват да разкажат. Там е същината на нещата. Защото всеки е една вселена, част от всичко и, същевременно, е всичко.

Интервюто е човешката есенция

И то в най-чистия й вид. Защото, накрая, когато се прибереш и махнеш грима, съблечеш дрехите, ритнеш обувките, облееш тялото си с топла струя вода и легнеш насред хаоса от завивки и възглавници, оставаш с душата си. Онази, която си побрал във физическата си обвивка. И каква загуба би било, о, каква загуба, ако никой никога не разбере душата ти.

Защото душите трябва да разкажат. Трябва и да чуят. И заедно да вървят напред. Интервю. Посоката е натам. А силата блика от миналото, от нещата, които са те изградили. А днес… Е, днес си просто гол и до болка откровен.

А това е най-смелото и смислено нещо.

*публикувани интервюта до момента:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *