Уловеният миг на безвремие в снимки

Чувствали ли сте се някога така, сякаш времето се поставя на пауза и моментът спира, отеквайки в „завинаги“? Усещане за безвремие и надвремие, чувство на единеност с всичкото.

Напред към един малко по-различен текст в блога. „Текст“. Понеже ще е изграден върху снимки – кадри с опит за улавяне на безвремието в съществуването ни. Вярвам, че замълчаването често води до проясняване и предоставяне на отговори.

Вдъхновени от тази мисъл, аз и Ели се отправяме с кола по стръмните склонове на могила в близост, опитвайки се да се доберем до върха й. Снима ни се там днес. Вероятно заради звука на времето – поетапно забързващо и забавящо се, често спиращо, обръщащо се назад, изпускащо стонове и въздишки на облекчение.

Там, на върха, е единение с вътрешната искра. С огънчето в душата – така силно се разпалва, може би защото го нося по-близо до Слънцето. Опитахме да направим снимки, изразяващи чувството на спиране и улавяне на безкрайния миг на безвремие. Абстракцията в намеренията е подчертана, но пък и ни е омръзнало от конкретика.

Понякога ни се иска да отлетим и да накацаме по високите върхове. Там душата повишава глас и говори най-ясно. Споделя за копнежи, страхове и отчупва късчета небе, за да си направи дом. Убежище и пристан.