-
На четвъртия ден се удавих
И всяка капка, която стоварваше вледененото си туловище между гънките на мозъчната ми кора, се разплискваше със свистящо и оглушително "Защо?" Защото какво е по-важно от търсенето на отговорите на този въпрос?
-
За страха да се страхуваш
Кучето не може да лае по-силно от теб, нито дори вълците - да вият. Обаче страхът може. Той може да те повлече надолу по улицата по-силно и дълго, отколкото която и да е глутница.
-
Как Михаил Булгаков отнесе „една преподобна“
Нали познавате поне един човек, който все закъснява? Сещате се, от онези, които в уречения час за среща тъкмо се отправят към банята с ленива походка и ритмично се почесват отзад? Та, с приятелката от тази история, която също е й причината за развитието на фабулата, щяхме да се срещаме еди-къде-си из Пловдив, за да нищим поредния наболял житейски въпрос и в резултат да заключим, че всичко е съдбовно. Ето ме мен – Герой едно – „вчесана и спретната“, навреме нацелила подходяща маса в приятно заведение – взирам се мнително към входа и мислено напопържвам Герой две (въпросната приятелка, която ще има да чакам). Абсолютно съм убедена, че в момента…
-
Остави на вятъра да ти каже
И беше странно, защото бяхме щастливи от всичко, което си струваше, а то си струваше, защото ни правеше щастливи.
-
Животът според г-н Иванов – за отношенията с другите и опознаването на света
Някои от ония, дето четат по собствено желание и не само гърба на тоалетната хартия, докато са в кенефа, казват, че забележителности имало на запад. Пфу! Ние тук все едно си нямаме градски градини и сума ти камънаци под земята, от които са изровили една част и са турнали едни прожектори да ги осветяват.
-
За фукуто на Оскар Уао и зафата на Джуно Диаз
Всяко проклятие, за щастие, си има контрапроклятие, дори и да се разглежда като задължението на всеки човек да действа и да не си оставя каруцата в калта. Вероятно в общочовешки смисъл би могло и така да се изтълкува. Фуку, фуку, колко да е фуку. Все ще се намери зафа.
-
Мамо?
Все едни и същи ви избираме, дори и да се наложи да чакаме във вечността, за да сте готови и вие да ни приемете, за да се направим, да станем, да бъдем. Защото една душа веднъж, за малко, за миг била ли е в друга душа, тя ще търси същата нея всички следващи пъти.
-
Като те закука кукувицата
Такива са съботните утрини – ставаш ненужно рано, защото е свободният ти ден и имаш дузина неща, които си искал да направиш през седмицата, но не си успял, защото всяка сутрин предначертаваш един адски продуктивен ден, но, след като се прибереш вкъщи след работа, ти се иска само да се заровиш под чаршафа и да планираш колко велики неща ще сътвориш утре. Съботата е друго нещо – тогава наистина имаш нужното време и предразположение да се впуснеш в нещата, които ти доставят удоволствие и осмислят уикенда.
