Нека ти разкажа за деня след моята смърт
Самата смърт не стана внезапно. Беше като дълго вървене. Шосета, криволичещи пътеки, нови пейзажи и няколко пейки по пътя за отдих. Приседнах и, ето - изчезване като всякое друго.
За интервюто с любов и защо е важно да питаш
Защото душите трябва да разкажат. Трябва и да чуят. И заедно да вървят напред.
За пътя обратно към себе си. Историята на Николай и колко струват мечтите
Хубаво е да си горд, но само с нещата, които си постигнал. И със силата си да продължаваш напред, с моралното си богатство.
„Благодаря, че не се отказа.“
Вие говорите ли си с душата? Тази, където ви обитава тялото и го води насам-натам, за да й взима от живота онова, което сама си е предначертала?