Нека ти разкажа за деня след моята смърт
Самата смърт не стана внезапно. Беше като дълго вървене. Шосета, криволичещи пътеки, нови пейзажи и няколко пейки по пътя за отдих. Приседнах и, ето - изчезване като всякое друго.
За интервюто с любов и защо е важно да питаш
Защото душите трябва да разкажат. Трябва и да чуят. И заедно да вървят напред.
Двама меланхолици седнали на пейка
"Откъде да я подхвана, какви са тези абстракции? Какво значение има дали всичко е предначертано, дали има съдба, или няма? Кой изобщо говори за тези дивотии?"
Аз, хермафродитът
Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та се стигне до „Идиот“ на Фьодор). Вярвам, че тоталната смяна на посоката понякога те отвежда до място, изживяване, книга, човек, запознанството с които ще те накара с радост за в бъдеще да предприемаш повече такива спонтанни и необмислени промени на курса. Та, стоях си аз разногледа пред всички натрупани книги и очаквах някоя от тях да ми „проговори“ в този момент. На буукуърмовете им е известен този феномен – понякога книгата сякаш сама те приканва да я разтвориш. Същинско…
