Двама меланхолици седнали на пейка
"Откъде да я подхвана, какви са тези абстракции? Какво значение има дали всичко е предначертано, дали има съдба, или няма? Кой изобщо говори за тези дивотии?"
Като те закука кукувицата
Такива са съботните утрини – ставаш ненужно рано, защото е свободният ти ден и имаш дузина неща, които си искал да направиш през седмицата, но не си успял, защото всяка сутрин предначертаваш един адски продуктивен ден, но, след като се прибереш вкъщи след работа, ти се иска само да се заровиш под чаршафа и да планираш колко велики неща ще сътвориш утре. Съботата е друго нещо – тогава наистина имаш нужното време и предразположение да се впуснеш в нещата, които ти доставят удоволствие и осмислят уикенда.
Разни неми размишления
Нашата загниваща вербалност ни уби. Дадено ни бе словото, на нас, хората – цял тържествуващ и господстващ вид. Отваряхме усти и изговаряхме всичко, което ни задвижваше и унищожаваше. Споделяхме мечти, признавахме любов и се сбогувахме преди смъртта си. И изведнъж решихме, че вече не е необходимо да говорим. Стига само да измучаваш и изръмжаваш според обстоятелствата. Изгрухтяваш и показваш недоволство, въздъхваш и демонстрираш отчаяние. Изстенваш и изливаш сокове. Премълчаваш и любов, и обида. Премълчаваш грешки и угодно забравяш да споменеш, че си простил. Изсумтяваш и другият подозира, че е прекалил. Ето така хората си заминават, без да чуят „Тръгвай!“ и „Стой!“.
Действителните женски занимания
Представяте си ги: стоят няколко нежни екземпляра, говорят една през друга, никой не слуша никого и всяка бърза да изпъкне с нищо пред хора, които не правят нищо, но претендират, че вече са направили всичко.
