• мляко
    Статии

    Да разлееш млякото

    Малка, но, както се оказа, основополагаща за темперамента и разбиранията ми частица от детството ми, мина във вглеждане в небето. Знаете си го – онази синева, която те поглъща, щом я забележиш. Във всякакви нюанси, багри и краски (винаги съм харесвала тази дума. „Краска“ е хубава дума..) Небето си е там горе – безчинства по залези и тромаво се разлива по изгреви. Тежат му всичките звезди. Блещукащи гиганти на милиони животи разстояние. Нищо чудно, докато погледът ти пропътува цялото това разстояние да обгърне с клепачи звездата, тя вече да е умряла. Звездите умират по-красиво от всичко останало. Часове се взирах в цялата тази бърканица от планети, звезди, космически прах. Напомняше…