Нека ти разкажа за деня след моята смърт
Самата смърт не стана внезапно. Беше като дълго вървене. Шосета, криволичещи пътеки, нови пейзажи и няколко пейки по пътя за отдих. Приседнах и, ето - изчезване като всякое друго.
За интервюто с любов и защо е важно да питаш
Защото душите трябва да разкажат. Трябва и да чуят. И заедно да вървят напред.
Хюга
"Наздраве!" прорязва тъмнината и някъде горска лисица ляга насред шумата, за да гледа нашето обичане. И тя вълкът си чака. И заспива под луната.
Обичам живота си такъв, какъвто можеше да бъде
Кой какво ще каже. „Коя си ти, бе, и за каква се мислиш?!“ – крещи ти всеки в лицето, налагайки ти примка на врата за всичките очаквания, които те съпътстват.
Хирает
А тя, борбата, е точно там. Да създадеш сам своето местенце в света. Ден след ден, неделя след неделя, там е разковничето.
Мамо?
Все едни и същи ви избираме, дори и да се наложи да чакаме във вечността, за да сте готови и вие да ни приемете, за да се направим, да станем, да бъдем. Защото една душа веднъж, за малко, за миг била ли е в друга душа, тя ще търси същата нея всички следващи пъти.
За някои аспекти на любовта
Успешният човек, вярвам, е този, който заспива и се събужда с мисълта, че всичко е точно, каквото го иска и отговаря до голяма степен на мечтата му за собствения му живот.
Слухови воайорства
Етюд, предизвикващ умиление – ето те и теб, смирен, открил частица божествено благоразположение в малко слънце, едно кафе и дванадесет цигари в уюта на близкото заведение. „На една игра да играем!“, казваш си. Да послушаш думите човешки. Кой какво желае, кой за какво мечтае, кой какво е готов да даде и кой какво пуска да си отиде. Кой към какво се стреми, кого сънува и кого презира. Искаш да чуеш хорските души – и спотаените им надежди за по-добри дни, и изтормозените им крясъци за вчерашните несполуки.
