За Джойс и потока на съзнанието
Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само липсваше нещо твърде впечатляващо. Късметът ме отведе до интервю с преводачката Иглика Василева, която споделяше етапите, през които е преминала и професионално, и ментално, за да преведе „Одисей“ на Джеймс Джойс на български език. И докато се лутате между „Осанна!“ и „Разпни го!“ (за този текст мненията започват от това, че е един от най-гениалните творби на изкуството за всички времена, до убеждението, че е една голяма претенциозна глупост), аз реших да поровя из личността на Джойс…
С Алексис на по риба край брега
Потръгна ми на гърци тази година. И преди възвишеният ви морал да се разбунтува бързам да уточня, че говоря за писатели (от които само единият е жив, но, хайде). Значи, „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис. Това е от книгите, за които вярвам, че не ти попадат в ръцете случайно. Споменавам, че съм върл защитник на теорията, че всичко става с причина и не съществува нещо такова като „ние случайно се блъснахме един в друг в коридора на сграда, в която по принцип не стъпваме, и се оженихме впоследствие“. Може би е въпрос на самовнушение и хиперболизация на случващото ти се, но си струва, ако те кара да наблюдаваш и да…
Gone girl на Джилиан Флин (и защо Ейми Елиът слага в малкия си джоб Тед Бънди и компания)
Ако се разхождам необезпокоявано в книжарница/библиотека (ах, как само обичам!) и забележа книга със заглавие „Не казвай сбогом“, ще подмина с уверена и целеустремена крачка към нещо звучащо къде-къде по-смислено и със заявка за good writing. Така де, това заглавие някак си навява асоциация за нещо адски блудкаво, несподелено и с предпоставка за продължение от няколко томчета в духа на „Не казвай „добро утро“ и „Знам какво направи миналата неделя“. За щастие на книжния ми фетиш книгата е толкова хубаво написана, че на моменти ми идва да се разтанцувам в екстаз. От „Ера“ издават книгата на Джилиан Флин, която е бързичко разпродадена в България (моето копие беше последно от първоначалния…
Направи едно нещо, но го направи като Маргарет Мичъл // „Отнесени от вихъра“
Маргарет Мичъл е написала „Отнесени от вихъра“ в спокойствието на дома си след претърпяна злополука и един счупен крак. Нямайки с какво да се занимава, окована в капана на имобилността си, тя се захваща да напише роман за Юга, който по-късно ще й донесе „Пулицър“ и който ще е доказателството, че не е необходимо човек да сътвори куп неща през живота си, за да е успешен. Понякога е нужно само едно нещо, нещо като този роман например, за да осмислиш творческите си търсения, след което спокойно можеш да продължиш да пиеш чайове и да гледаш в захлас през прозореца. Съпругът на Маргарет, усещащ писателските наклонности на жена си, й…
Аз, хермафродитът
Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та се стигне до „Идиот“ на Фьодор). Вярвам, че тоталната смяна на посоката понякога те отвежда до място, изживяване, книга, човек, запознанството с които ще те накара с радост за в бъдеще да предприемаш повече такива спонтанни и необмислени промени на курса. Та, стоях си аз разногледа пред всички натрупани книги и очаквах някоя от тях да ми „проговори“ в този момент. На буукуърмовете им е известен този феномен – понякога книгата сякаш сама те приканва да я разтвориш. Същинско…
