По ръба на Андромеда
Тичам сред безкрая и трябва да реша за този път. Каква да бъда и дали да се предавам. Колко много да обичам също – и пак ли вас, и мен, и нас.
Да разлееш млякото
Малка, но, както се оказа, основополагаща за темперамента и разбиранията ми частица от детството ми мина във вглеждане в небето. Знаете си го – онази синева, която те поглъща, щом я забележиш. Във…
