Леглото е предназначено за 2 дейности и никоя от тях не включва смартфон
Всъщност е просто - важно е да ти пука за истински същественото, за това, което действително има значение.
За Джойс и потока на съзнанието
Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само липсваше нещо твърде впечатляващо. Късметът ме отведе до интервю с преводачката Иглика Василева, която споделяше етапите, през които е преминала и професионално, и ментално, за да преведе „Одисей“ на Джеймс Джойс на български език. И докато се лутате между „Осанна!“ и „Разпни го!“ (за този текст мненията започват от това, че е един от най-гениалните творби на изкуството за всички времена, до убеждението, че е една голяма претенциозна глупост), аз реших да поровя из личността на Джойс…
За фукуто на Оскар Уао и зафата на Джуно Диаз
Всяко проклятие, за щастие, си има контрапроклятие, дори и да се разглежда като задължението на всеки човек да действа и да не си оставя каруцата в калта. Вероятно в общочовешки смисъл би могло и така да се изтълкува. Фуку, фуку, колко да е фуку. Все ще се намери зафа.
Когато пиехме чай с Упи Голдбърг
И нека ви стане навик - пийте по един чай със себе си всеки ден. Поговорете си, позамислете се; поставете граници за някои неща и разширете вече съществуващите за други. Опознайте се. Може пък и да се харесате и да започнете да си обръщате повече внимание.
Като те закука кукувицата
Такива са съботните утрини – ставаш ненужно рано, защото е свободният ти ден и имаш дузина неща, които си искал да направиш през седмицата, но не си успял, защото всяка сутрин предначертаваш един адски продуктивен ден, но, след като се прибереш вкъщи след работа, ти се иска само да се заровиш под чаршафа и да планираш колко велики неща ще сътвориш утре. Съботата е друго нещо – тогава наистина имаш нужното време и предразположение да се впуснеш в нещата, които ти доставят удоволствие и осмислят уикенда.
И Флин рече: „Да бъде „Мрак“!“
Отношенията ми с втората книга на Джилиан Флин, с която се захващам, се блъскаха от единия до другия край на един своеобразен литературен тепих. Реферствах си аз по съвсем подкупен маниер – ту я започвах, ту я прекъсвах (в полза на Ремарк, държа да кажа, не се съдя прекалено), докато в крайна сметка чинно не си я изчетох. И продължих с друга на същия ден. Все едно беше зимата на миналата година, когато все още ме тресеше „мидълсекския“ наркотик на Юдженидис, и подхванах пак неговата „Брачна фабула“, която иначе би била супер четиво, в случай, че не се чете след „Мидълсекс“.
Ефектът на миризливката
Защо не бива да се подценява противника и защо не бива да се сяда до храсти
Gone girl на Джилиан Флин (и защо Ейми Елиът слага в малкия си джоб Тед Бънди и компания)
Ако се разхождам необезпокоявано в книжарница/библиотека (ах, как само обичам!) и забележа книга със заглавие „Не казвай сбогом“, ще подмина с уверена и целеустремена крачка към нещо звучащо къде-къде по-смислено и със заявка за good writing. Така де, това заглавие някак си навява асоциация за нещо адски блудкаво, несподелено и с предпоставка за продължение от няколко томчета в духа на „Не казвай „добро утро“ и „Знам какво направи миналата неделя“. За щастие на книжния ми фетиш книгата е толкова хубаво написана, че на моменти ми идва да се разтанцувам в екстаз. От „Ера“ издават книгата на Джилиан Флин, която е бързичко разпродадена в България (моето копие беше последно от първоначалния…
За моята разходка „На изток от рая“
Историята ми с „На изток от рая“ датира от преди няколко години, когато майка ми, познавайки отлично литературните ми вкусове (а и всички останали, факт), настойчиво и неуморно ми я препоръчваше всеки път, когато завършвах дадена книга и ровех из шкафове, сайтове и препоръки за следващата, която да подхвана. „Прочети „На изток от рая“, за бога!“, ми казва тя. Аз мълча и се бунтувам срещу заглавие, толкова често засичано навсякъде, че съм решила, че е надценена класика. У всеки дом на четящи хора, които съм посещавала, се мъдри книгата в библиотеката им. Не един и двама книжари са ми я препоръчвали. Книга-образец за творчеството на автора й. Самата ми майка…
Аз, хермафродитът
Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та се стигне до „Идиот“ на Фьодор). Вярвам, че тоталната смяна на посоката понякога те отвежда до място, изживяване, книга, човек, запознанството с които ще те накара с радост за в бъдеще да предприемаш повече такива спонтанни и необмислени промени на курса. Та, стоях си аз разногледа пред всички натрупани книги и очаквах някоя от тях да ми „проговори“ в този момент. На буукуърмовете им е известен този феномен – понякога книгата сякаш сама те приканва да я разтвориш. Същинско…
