Леглото е предназначено за 2 дейности и никоя от тях не включва смартфон
Всъщност е просто - важно е да ти пука за истински същественото, за това, което действително има значение.
За Джойс и потока на съзнанието
Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само…
За фукуто на Оскар Уао и зафата на Джуно Диаз
Всяко проклятие, за щастие, си има контрапроклятие, дори и да се разглежда като задължението на всеки човек да действа и да не си оставя каруцата в калта. Вероятно в общочовешки смисъл би могло…
Когато пиехме чай с Упи Голдбърг
И нека ви стане навик - пийте по един чай със себе си всеки ден. Поговорете си, позамислете се; поставете граници за някои неща и разширете вече съществуващите за други. Опознайте се. Може…
Като те закука кукувицата
Такива са съботните утрини – ставаш ненужно рано, защото е свободният ти ден и имаш дузина неща, които си искал да направиш през седмицата, но не си успял, защото всяка сутрин предначертаваш един…
И Флин рече: „Да бъде „Мрак“!“
Отношенията ми с втората книга на Джилиан Флин, с която се захващам, се блъскаха от единия до другия край на един своеобразен литературен тепих. Реферствах си аз по съвсем подкупен маниер – ту…
Ефектът на миризливката
Защо не бива да се подценява противника и защо не бива да се сяда до храсти
Gone girl на Джилиан Флин (и защо Ейми Елиът слага в малкия си джоб Тед Бънди и компания)
Ако се разхождам необезпокоявано в книжарница/библиотека (ах, как само обичам!) и забележа книга със заглавие „Не казвай сбогом“, ще подмина с уверена и целеустремена крачка към нещо звучащо къде-къде по-смислено и със заявка…
За моята разходка „На изток от рая“
Историята ми с „На изток от рая“ датира от преди няколко години, когато майка ми, познавайки отлично литературните ми вкусове (а и всички останали, факт), настойчиво и неуморно ми я препоръчваше всеки път,…
Аз, хермафродитът
Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та…
