С умиление си спомних за последната си шопинг-одисея.Умилението трая няколко секунди и се въртеше основно около момента, в който вече се бях отправила към вкъщи.Пазаруването е нещо особено приятно, особено ако си кулинарно настроен, и се изразява в това да си набавиш нужните продукти от кромид лук и сирене „Ситово“. Да пазаруваш дрехи, обаче, е едно съвсем различно преживяване.Склонна съм с удоволствие да купувам палта и якета. Да, пробват се лесно. Дори подозирам, че съществува глобална идея, изразяваща се в това връхните дрехи да отговарят на личните ти вкус и предпочитания, правейки избирането и купуването им относително лесно. Кеф за клиента, кеф за продавача.Друг е въпросът с … всичко останало.

В миговете преди да се изтъркулиш безславно от кревата си, проклинаш всички онези лъжовни реклами, в които наспани и лъчезарни моми скачат с песен на уста от спалнята си и започват да скачат на леглото, сякаш Захари Бахаров ще им звънне на вратата с куфарче от Националната лотария. Или без, голям праз, нали е Захари Бахаров.