Слънцето огрява лицето ми, докато съм вперила поглед в екрана на телефона си и се ориентирам по навигацията. Чувствам се като турист – сякаш странствам по непознати улици и търся забележителности. Всъщност се намирам в непонятна за мен част от Пловдив и издирвам заведение, в което ще проведа днешния си разговор. Истината е, че ще се натъкна на забележителност. Разговорът, който проведох със Симона, е забележителен. Говорихме за страха, за свободата, за това да си млада майка, за формулата за щастие в живота. За нещата, които те дърпат напред, и за онези, на които не позволяваш да те теглят назад. Днес съм със Симона Георгиева.

Гледам я - ранима, чувствителна, красива, божествена. Това е тя. Моята майка. Твоята майка. Вашите майки също. Съществата на светлината, на съвършенството.

"Любимата ми турска дума е elif - означава "всичко". Началото на всичко, навсякъде е и е всичко. Накъдето и да погледнеш - там е. Но не можеш да го докосваш. Любимата ми българска дума е "благодаря", за съжаление се използва искрено от все по-малко хора вече."