-
„Най-необикновеното нещо е да искаш да си обикновен.“ Симона разказва. За страха. И за свободата.
Слънцето огрява лицето ми, докато съм вперила поглед в екрана на телефона си и се ориентирам по навигацията. Чувствам се като турист – сякаш странствам по непознати улици и търся забележителности. Всъщност се намирам в непонятна за мен част от Пловдив и издирвам заведение, в което ще проведа днешния си разговор. Истината е, че ще се натъкна на забележителност. Разговорът, който проведох със Симона, е забележителен. Говорихме за страха, за свободата, за това да си млада майка, за формулата за щастие в живота. За нещата, които те дърпат напред, и за онези, на които не позволяваш да те теглят назад. Днес съм със Симона Георгиева.
-
„Благодаря, че не се отказа.“
Вие говорите ли си с душата? Тази, където ви обитава тялото и го води насам-натам, за да й взима от живота онова, което сама си е предначертала?
-
Двама меланхолици седнали на пейка
"Откъде да я подхвана, какви са тези абстракции? Какво значение има дали всичко е предначертано, дали има съдба, или няма? Кой изобщо говори за тези дивотии?"
-
Хирает
А тя, борбата, е точно там. Да създадеш сам своето местенце в света. Ден след ден, неделя след неделя, там е разковничето.
You May Also Like
На четвъртия ден се удавих
За някои аспекти на любовта
Четири зомбита и една пейка
-
Леглото е предназначено за 2 дейности и никоя от тях не включва смартфон
Всъщност е просто - важно е да ти пука за истински същественото, за това, което действително има значение.
-
Август: How to adult, за един забравен паметник и музикално събитие след 13 години
Представете си какво би било, ако енергията, която една жена на средна възраст влага в интрига и клюка, бъде пренасочена в това същата тази дама да пие кафето си по-рядко в пластмасова чаша.
-
За Джойс и потока на съзнанието
Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само липсваше нещо твърде впечатляващо. Късметът ме отведе до интервю с преводачката Иглика Василева, която споделяше етапите, през които е преминала и професионално, и ментално, за да преведе „Одисей“ на Джеймс Джойс на български език. И докато се лутате между „Осанна!“ и „Разпни го!“ (за този текст мненията започват от това, че е един от най-гениалните творби на изкуството за всички времена, до убеждението, че е една голяма претенциозна глупост), аз реших да поровя из личността на Джойс…
-
На четвъртия ден се удавих
И всяка капка, която стоварваше вледененото си туловище между гънките на мозъчната ми кора, се разплискваше със свистящо и оглушително "Защо?" Защото какво е по-важно от търсенето на отговорите на този въпрос?
-
За страха да се страхуваш
Кучето не може да лае по-силно от теб, нито дори вълците - да вият. Обаче страхът може. Той може да те повлече надолу по улицата по-силно и дълго, отколкото която и да е глутница.
-
Как Михаил Булгаков отнесе „една преподобна“
Нали познавате поне един човек, който все закъснява? Сещате се, от онези, които в уречения час за среща тъкмо се отправят към банята с ленива походка и ритмично се почесват отзад? Та, с приятелката от тази история, която също е й причината за развитието на фабулата, щяхме да се срещаме еди-къде-си из Пловдив, за да нищим поредния наболял житейски въпрос и в резултат да заключим, че всичко е съдбовно. Ето ме мен – Герой едно – „вчесана и спретната“, навреме нацелила подходяща маса в приятно заведение – взирам се мнително към входа и мислено напопържвам Герой две (въпросната приятелка, която ще има да чакам). Абсолютно съм убедена, че в момента…
