спусък
Статии

Какво ти натиска спусъка

Ето момент, в който откриваш, че бурканче ягодово сладко всъщност може да провокира въпрос от онези, които карат запитания да повдигне вежди.

Винаги е интересно да слушаш как хората се опознават. Някои подхождат чрез лексиконския принцип и в края на разговора са попили тонове ненужна информация за любими цветове, китки и предпочитани места за ваканция. Други не питат нищо, а съвсем проникновено извличат онова, което ги интересува, от монолога на говорещия (браво, наченки на психологическа интелигентност и човешки усет). И, все, пак, мисля си, докато греба със супена лъжица в миниатюрно бурканче ягоди – от всички въпроси, от всичко позволено и неуместно, което можеш да попиташ – кой именно е въпросът, който неутрализира всички останали и ги обезсмисля?

Какво ти натиска спусъка?

Какво те задвижва, какво те разпалва? Кое сутрин замества желанието за кафе, кое вечер те кара с нетърпение да заспиш, за да се съмне и да го осъществиш?

Работа? Кариера? Добиване на власт, печелене на пари, семейство, любов?

Любов?

Кое е твоето нещо?

Ето една налудничава мисъл: така опознавайте. Питайте за спусъци и изстрели. Чуйте отговора, но, преди това, наблюдавайте възприемането на въпроса. Има ли почуда, лека изненада, въртене на очи, чисто неразбиране? Възприятието е половината отговор. До голяма степен от него ще предусетите що за темперамент стои пред вас. Питайки, вие давате заявка за определен тон на разговор и, изобщо, цялостна комуникация за в бъдеще с този човек. Вие се превръщате в човека, който изстрелва психологически тествания, вие сте Шерлок, който следи реакции и жестове на тялото. Вие сте изследовател. Не питате за любимото кафене (макар че и в отговорите на привидно най-тривиалните и ежедневни въпроси се крие тонове информация, ако прибягваш до психологически навързаности, но така бързо се полудява).

Питате за градивния материал.

Комуникирайте на живо. Стига с това унищожаване на човешки досег.

Пък ако Фейсбук „ти натиска спусъка“, има ли нужда да се пита натам?

Преди време, в гореспоменатия Фейсбук (хаха, каква ирон

rsz_1rsz_i_hate_small_talks_i_wanna_talk_about

ия), се подвизаваше картинка на звездно нощно небе и надпис, който гласеше, че „аз

не искам да знам“ к’во става“. С две думи, въпросната картинка сумира и обобщава същината на този пост.

Какво значение има к’во става? Питайте какво човекът иска да стане. Не е голяма философия, но не е малка психология.

Photo credit: http://joelifernandes.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *