смърт
Статии

Смъртта на човека

Ако можем условно да разделим хората, докоснали се до идеята за позитивното мислене, съвсем спокойно бихме могли да ги обособим в две големи ядра – тези, които свирепо изповядват тази масивна агитация на двадесет и първия век и онези, на които безброй пъти им е четена лекция да се присъединят към първата група, за да може, най-сетне, животът им да поеме в хубавата и правилна посока.

И тази „правилна“ философия е отправната точка на това защо винаги идеята за позитивното мислене е създавала у мен усещане за пълна глупост. Вредна е. Не би следвало хората да функционират по този начин.

Но нека първо направим някои разлики…

Оптимизмът е онова хубаво душевно състояние, което ти позволява да улавяш и оценяш хубавото в живота си, да му обърнеш необходимото внимание и да прогледнеш смисъла да продължиш да правиш това, което правиш. Когато попаднеш на нещо красиво, на нещо зареждащо те, оптимистичната настройка ти позволява да го забележиш и, оттам, то да ти повлияе и да осмисли факта, че има действително толкова хубави, красиви, положителни неща, случки, събития, хора в живота ти, които да му придадат цвят и есенция. Но, преди всичко, оптимистичната възможност на съзнанието ти, ще рече способността ти да забелязваш и обръщаш внимание на хубавото, те държи в реалността. Защото в такива моменти на оценяне и радване от нещо положително, ти боравиш с действителни събития и хора, неща, вече случили се и дали някакъв краен резултат, който да гали сетивата ти и да повдига настроението ти.

И това е основната разлика между оптимистичната възможност на съзнанието ти и положителното мислене. Реалността.

Позитивното мислене проповядва тотално отричане на реалността и отказ тя да бъде приемана такава, каквато е. Подготвяйки се за този коментар, прочетох няколко статии по темата и дори не ми се наложи да ровя много из гугъл, за да открия мнения и изследвания по въпроса защо всъщност позитивното мислене е вредно за индивида, нещо, което винаги съм смятала, че е така. Съществуват редица статии на психолози, учени и духовни гурута, които заклеймяват позитивното мислене като бич за човешкото съзнание. В една от тях, духовен гуру на име Ошо, обобщава виждането си за позитивното мислене по следния начин:

Философията на позитивното мислене означава да си неистинен. Означава да си нечестен. Означава да виждаш нещо и същевременно да отричаш това, което си видял; означава да заблуждаваш себе си и останалите.

Всъщност позитивното мислене борави с неща и събития, неслучили се. То те учи да визуализираш нещо, което много искаш и това е. С правилните вибрации, идващи от теб под формата на твърди убеждения и желания, ти казваш на Вселената какво желаеш и започваш да чакаш да се случи. Позитивното мислене залага идеята на отричане на действителността, ако не ти харесва, и пренастройване на гледната ти точка да вижда неща, които не са там.

Защо всъщност позивитното мислене е вредно?

На първо и най-важно място – защото те кара да се отречеш от себе си и моментните си чувства. Позитивното мислене не позволява на човека да се отдаде на гняв, тъга и меланхолия – то учи да изкореняваш подобни зародили се чувства и състояния, да зачеркнеш естествените си реакции и да се накараш да започнеш да мислиш положително за нещата. Което е добро за теб в настоящия момент, защото с достатъчно тренинг и повтаряне, че всичко е прекрасно, успяваш да се оживиш и да оправиш деня си, да подобриш моментното си настроение. Само че в дългосрочен план такова отричане на негативни емоции е пагубно за собствената ти психика, защото така не успяваш да изживееш, приемеш и излекуваш собствената си душа. Ти стопираш естествените й чувства и ги заменяш с положителни такива, които не са дейсвителни. Тъгата, разочарованието и яростта обаче остават в теб, защото поначало не са били излекувани и не им е било обърнато достатъчно внимание, за да ги преживееш и надживееш. Онова, което ти помага да израстеш като индивид, винаги съм смятала, е способността ти да си задаваш въпроси и да търсиш причините и пътя, по които си стигнал до дадено положение, особено ако ти носи негативни емоции. В страданието, ако човек си даде шанс да го изживее и осмисли, си проличават собствените ти вътрешни подбуди и приоритети. В тъгата и разочарованието, ако човек си позволи да помисли върху тях, може действително да се опознае по-добре, защото би могъл да си даде сметка за правилно и грешно, за допустимо и не, за ценно и заслужаващо си тъгата по него. На нищо не се учиш ако стопираш тъгата си по починал роднина и я замениш с позитивно мислене за това колко красиво грее слънцето днес. Изживей я, преживей я с душата си. Остани в реалността.

В статия на сайта imprific.com (линк за която ще има под поста за заинтересуваните), авторът обобщава, че позитивното мислене води до състояние на обвинение. Идеята е следната – тази философия диктува, че ти, със собствените си положително заредени мисли и ясна визуализация на всичко, което искаш да ти се случи, един вид подаваш заявка към Вселената да сбъдне желанията ти и това е единственото, което трябва да направиш. Споменава се обаче, че изпитвайки всякакви негативни емоции, ти също даваш сигнал към Вселената и, общо взето, ти си отговорен за всичко лошо случило ти се. Тази идея поставя човек в отвратителното лимбо на самообвинение, че хем не визуализира и желае достатъчно силно положителни неща, хем е лично отговорен за всичко негативно, случило му се в живота. Попадайки в този капан, индивидът все по-яростно се връща към точка едно – отрича себе си и моментното си настроение и състояние, и все по-стремително пада в пропастта на точка две – започва да чувства, че не се справя добре с правилното зареждане на емоциите си и автоматично предизвиква събития от негативен характер да се случват в живота му. Това е твърде садистично-мазохистично.

Позитивното мислене би могло лесно да те превърне в една мързелива и нищоправеща топка от усмивки и проповеди за това колко е прекрасен живота. В най die hard наръчниците по позитивно мислене, както вече няколко пъти споменах се казва, че трябва да изпращаш позитивни мисли към космоса и битието непрестанно и готово. Те ще ти спуснат отгоре всичко, за което мечтаеш. Следвайки тази максима, ти лесно можеш да спреш да правиш каквото и да е било друго, което те осмисля като човешко мислещо същество – спокойно можеш да спреш да работиш, спокойно можеш да спреш да се усъвършенстваш, не е необходимо да продължиш да заделяш пари за така мечтаното пътешествие, защото ако много го искаш просто отгоре ти ще падне куфар с пари от Вселената, ама и с билета вътре, нали. Из книгите и филмите за позитивното мислене виждаме усмихнати хора, заснети на фона на прекрасната си яхта и вила в Тоскана, които се кълнат, че само много са искали да имат яхта и вила в Италия. Никъде не се споменава съдирането на седалището за постигане на всичко това. Аз не познавам истински успял, богат и щастлив човек, който да не е казвал колко труд, лишения и неспирна работа му е коствало всичко това.

По същество, се казва в гореспомената статия, позитивното мислене с лекота би могло да те превърне в саможив индивид по смисъла на това, че ако всички започнем да живеем по правилната на тази философия, съвсем ще изчезна взаимната помощ, защото поради каква причина ще ти се наложи да помогнеш на приятел в нужда, щом животът му е в ръцете на Вселената и собствената му глава? Комуникацията ви по даден проблем ще се изчерпа с това, че той е виновен за неспоколуката си, да се стяга набързо и да започва да пише списъци с това как си представя живота си и какъв иска да бъда. От едно до десет, чинно и в колонка. А човекът просто е закъсал преди заплата. Помогни му с дребна сума, трябва да си плати тока. Електричеството в дома все още е налично на базата на платената сметка, а не на благоразположението на Вселената. Поне доколкото съм информирана. Ако греша, да спра да давам грешни пари ежемесечно и да ги инвестирам в тефтери и химикали за непрестанно писане на това колко искам да имам ток всеки ден.

След всичко изложено смея да кажа, че сме свидетели на две вече твърдо залегнали философски доктрини на нашето време, които ежедневно яростно се блъскат една в друга и толкова си противоречат, че съвсем лесно би могъл да изгубиш посоката си – „Използвай „Тайната!“ и „Бъди себе си!“ Тактиката на позитивното мислене, но не по смисъла на здравословен оптимизъм, а на повтаряне на мантри и отричане на всякаква негативна емоция, те превръща в един утопичен и идеален, а в този смисъл и несъществуващ, индивид, който е винаги щастлив, никога тъжен, никога нервен, никога яростен, никога обиден, никога слаб, никога сломен. Ти не съществуваш. Ти не си човек, ти не можеш да изпитваш цял спектър от емоции, ограничаваш се до топлите цветове. Ти си един перфектен нереален образ. Ти не съществуваш. Няма те. Нека дуалистичността ти почива в мир.

Ти си перфектен, излъган и мързелив. Но пък си измамно щастлив всеки ден.

 

*Статиите, които спомогнаха да обобщя това, което винаги ми е докарвало възкисела гримаса по отношение на философията на позитивното мислене:

https://www.success.com/article/the-negative-side-of-positive-thinking

https://imprific.com/janjedrzejczyk/positive-thinking/

https://www.inc.com/wanda-thibodeaux/the-1-dangerous-reality-of-too-much-positive-thinking.html

http://thepowerofideas.ideapod.com/zen-master-explains-positive-thinking-terrible-advice/

В интернет изобилства от статии и материали по темата – мнения и проучвания на учени, поведенчески психолози, коучинг и духовни гурута. Струва си заинтересуване по темата, дори и само като контрапункт, ако боравите с позитивното мислене ежедневно. Никога не е излишно обогатяването и разширяването на мирогледа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *