Как пришълецът на Ридли и Гигър стана част от семейството

Блазе им на децата със страх от клоуни (макар и породен от „То“).

Братовчедът ксеноморф трайно се настани из редиците на рода ни, когато невръстното ми пет-шест годишно Аз изживя няколко поредни вечери, в които си обеща, че никога, ама никога повече не ще ходи до тоалетна непридружено.

Излезе новия филм на Ридли Скот и семейното вълнение се надигна в мен, без дори още да съм видяла за какво иде реч. Подобни носталгични навявания изпитах и при излизането на „Прометей“. Какво да се прави – семейни връзки. Откъдето и да го погледнеш, кръвта вода не става, но става киселина.

Детското ми неопетнено съзнание познаваше „Бамби“ и „Флинстоун“. До неприлично голяма възраст продължих да гледам анимации и искрено да им се наслаждавам (освен когато ловци не отстрелват нечии майки). Но дойде ден, в който баба ми, обичаща всякакви космически теми, научни фантастики и извънземни теории, отвори вратата на детската стая със замах и трепетно рече: „Ще дават някакъв пришълец довечера!“ Любопитството ми надделя и, ето ни, няколко часа по-късно – баба, дядо и моя милост, наредени един до друг на спалнята. Същинска кино вечер.

Някак си измежду пръсти и юргани на очите успях да изгледам „Пришълец“. Клаустрофобията и неизвестността толкова ме изнервиха и подплашиха, че след края на филма имах остра необходимост от „Приказна съкровищница“ и разказ за която и да е капризна принцеса. Осъмнах потна, опулена и психически изцедена.

Разбира се, всичко е по-добре и по-обнадеждаващо на сутринта. В светлината на приветливото слънце преживяванията ми от предишната нощ все по-стремително губеха очертания и тектонските плочици на детската ми психика спираха да предизвикват трусове. До момента, в който по обяд баба ми не ме пресрещна в коридора и победоносно не каза: „Ще дават втора част на пришълеца довечера!“

Няколко часа по-късно аз, убеждавайки се, че съм достатъчно голяма, за да знам, че всичко на екрана е холивудска измишльотина и няма никакви пришълци под леглото, се намирам в същото положение от предната нощ с разликата, че във втория филм детайлно успях да разгледам извънземните насред величествения кютек, който си спретнаха с горките ни съземляни. Същата студена пот, същото вцепеняване, същото отчаяние и клетви към самата себе си, задето си причинявам подобни приключения. От тогавашния Канал 1 бяха решили наистина, ама наистина да предоставят кинематографично удоволствие на зрителите си и да докарат нещата докрай, защото на следващата вечер, верни на традициите, пуснаха трета част на „Пришълец“. Няма да потретвам изпитаните емоции и психически сривове. Със сигурност Канал 1 и аз взаимно се приучихме на постоянство и възпитахме в себе си ред добродетели – докарвай започнатото докрай, сблъскай се със страховете си, изпитай границите на психическа издръжливост.

Оттогава до момента съм изгледала филмите безброй пъти разбира се (еталон за научна фантастика!). От гледна точка на човек, приел в семейството си ксеноморфа и неговата съдба, сега ми се струват крайно преувеличени детските ми страхове, но ги помня като ден-днешен. Дали създателите на цялата филмова концепция са си свършили работата добре? Хм. Ха-ха.

В интерес на истината, мракобесният сюрреализъм на Гигър е изключително впечатляващ, ако на човек му понасят подобни произведения на изкуството. Самият пришълец е вдъхновен (направо си е взет) от „Некрономикон“-а – едно изключително портфолио на швейцарския артист. Струва си да му се хвърли едно око.

Капчицата на преливане бе на сутринта след тринощния маратон, когато аз реших да се взема в ръце и да изтрия от съзнанието си всичко видяно. Грабнах касетката с „Бамби“, пуснах видеото и блажено си отдъхнах до момента, в който анимацията не свърши и на филмовата лента продължи да върви това, върху което е било записано сърненцето отпървом. Видях Рипли, въоръжена до зъби, търсеща Нют.

Изключително гигъровско намигване.

(Ревю на новия „Пришълец“ горещо приканвам да погледнете в един от любимите ми блогове . Абе, изчетете всичко, заслужава си и да сте гледали, и да не сте.)

Photo credit: amazon.com