оскар уао джуно диас
Ревюта

За фукуто на Оскар Уао и зафата на Джуно Диаз

Предисторията е следната.

Моя милост, в принципен момент на тюхкане и тръшкане, се чуди и мае какво да чете. Нищо необичайно, само дето в онзи определен момент търсех нещо, което ще ме провокира след последната страница да стоя в някоя съботна сутрин с кафе пред себе си и да мисля какво означава всичко това.

И, познайте какво, днес е събота, а кафето ми дими под носа.

Преди няколко седмици се сетих за списъка на книгите на XXI век, помещаващ се в webstage.bg  който ме побутна в посоката на „Мидълсекс“. Пак от него бях се нахвърлила и на „2666“ на Роберто Боланьо, която се оказа същински камък за храносмилане със своите най-кратки изречения от по петнадесет реда. И бидейки твърдо убедена, че ще намеря своето нещо в нея, аз я чета на порции, бавно и в безопасни количества. За нея – друг път.

Прескачаме до момента, в който се навеждам и демонстрирам умения по патешко ходене пред ниските рафтове в книжарницата и търся „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ от неизвестния за мен дотогава автор Джуно Диаз. Намирам я, изправям се и с изтръпнали крака гледам корицата и се чудя доколко намигването към „Стар уорс“ ще ми попречи да се насладя на книгата. Ето я и миниатюрната, но необходима вметка – четете редове от единственото същество в обозримата вселена, което не е гледало „Междузвездни войни“ поне мъничко, никак дори. Ама изобщо, сериозна съм.

Романът начева животописа (този подбор на думи е под влиянието на Достоевски и уводните думи на „Братя Карамазови“, които се наех да препрочета и да си тегля куршума окончателно) на доминиканския нещастник Оскар и проследява несполуките от зората на неговото юношество до краха на битието му в последващите години. Съвсем по литературните ми вкусове Джуно Диаз връща действието назад, за да разкаже в пълнота за сестрата, майката на Оскар и предишните поколения от това прецакано семейство, за да се създаде пълна и обяснителна картина на така стеклия се чудовищно-тъжен живот на нашия главен герой. Семейна сага! Иронична, плашеща, детайлна, психологическа, на моменти разстрисаща те от смях, на моменти хващаща те за гърлото. Моята формула за настолна книга. „Междузвездни войни“ нямат значение.

И ако цялата тази история се крепеше на неубедителната платформа на случайностите, нямаше да отговаря на търсеното от мен в онзи ден – да я мисля все още в събота, няколко седмици след затварянето на книгата.

В стъпителния предговор на романа си Джуно Диаз влиза в обяснителен режим и предупреждава читателя, че ще си има работа с фуку. Фуку американус в тесен смисъл, в широк и общочовешки – просто фуку.

Какво е фуку, по дяволите, ругая аз.

Фуку е проклятието, което, разглеждано в тесен семеен смисъл, поразява даден човек в определен момент от живота му по стекли се по специфичен начин обстоятелства и белязва не само собствения му живот, но и живота на всички последващи членове по семейната верига, обричащи ги на толкова крайни несполуки, че ги поставя в ситуация на несекващ лош късмет и катастрофални последици от всяко тяхно действие. Джуно Диаз е либерален автор и широко скроено вмята, че читателят може и да не вярва във фуку и подобни глупави бръщолевения, но важното е, че фуку вярва в читателя. Право на читателя е да върти пренебрежително очи. Няма проблем. Но фуку си знае работата.

Това е роман, подчинен на силата на родовата карма, може би, която съсредоточено и с постоянство се подмята из поколенията и обрича наследниците на проклятието, тегнещо над техните предшественици. Книга за едно крайно нещастно момче, впримчено във фуку, правещо всичко по силите си, за да се освободи от съдбата на семейството си и да намери своето място в света. Оскар е смел. Всеки, който не се предава, е.

Всяко проклятие, за щастие, си има контрапроклятие, дори и да се разглежда като задължението на всеки човек да действа и да не си оставя каруцата в калта. Вероятно в общочовешки смисъл би могло и така да се изтълкува. Фуку, фуку, колко да е фуку. Все ще се намери зафа.

Но какво е зафа, по дяволите, ругая аз.

Зафа е човешката смелост, облечена в идеята, че най-добрият начин да противостоиш и неутрализираш едно проклятие, едно фуку, е да приемеш неговото съществуване и да разкажеш за него. Изправянето пред страха от тъмнината, като загасиш лампите и си легнеш. Изправянето пред страха от самотата, като се научиш да обичаш собствената си компания. Изправянето пред страха от смъртта, като живееш така, че да не съжаляваш за нищо накрая. Признаването на грешката и извинението. Търсенето на прошка. Приемаш фуку и разказваш за него. Правиш го истинско, за да може да го убиеш. Страхът е най-силен, когато е стаен. Разкажи за страха си, за да го превърнеш в думи, които могат да се изтрият или в сълзи, които могат да се избършат.

Романът е една прекрасно написана история, която си заслужава, макар и да не вярвате във фуку. Няма проблем. Джуно Диаз вярва във вас.

 

 

2 коментара

  • Rumi Karcheva

    Браво,Дени! Независимо на каква тема пишеш,стилът ти е много оригинален.Продължавай в същия дух,защото писателската дарба трябва да се развива,а ние – почитателите на твоето творчество,очакваме с нетърпение нещо ново от теб и всеки път го четем с удоволствие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *