допускане на грешка
Статии

Няма страшно. Допуснете грешка

Страшно е да не допуснете нито една


Чудя се дали хората, живеещи спрямо правила, клаузи и общественото мнение заспиват по-леко вечер, знаейки, че не допускат грешка. Вероятно. Но и да се будиш често нощем не е толкова лошо.

Ако, връщайки се назад във времето, отчитате грешка и пропуски в поведението си и процеса по взимане на решения, то вероятно сте си свършили работата.

Защо се смята за страшно да грешим?

Във време, което ни предоставя възможност да се занимаем с толкова много неща и да сме различна версия на себе си на толкова много фронтове, играта „на сигурно“ не е ли чиста проба пропилян шанс да насочим ежедневието си в различна посока?

Да вземем например Сали (за нуждите на нашето изложение ще си представим Сали като момиче с умерена доза любопиство към света и засилена необходимост от това да следва някаква установена обществена представа за начина, по който следва да протече животът й). Сали е отлична ученичка, завършва успешно университет от първия път и се омъжва за приятеля си от тийнейджърските си години.

Да, вярно е, че скоро след започване на следването си осъзна, че избраното поприще не е онова, което в действителност иска, но Сали предпочете да игнорира „грешката“ си и прекара младостта си в упражняване на професия, която особено много не харесва. Би била по-щастлива с човек с по-близък до нейния светоглед, но тя реши да не рискува, за да не сгреши.

Докато Сали посреща 45-ия си рожден ден и чака първородния внук, тя се сеща за онзи път, в който имаше възможност да работи за година в чужбина и да добие онази така желана допълнителна квалификация. Можеше да завърже куп международни познанства и да сравни перцепцията за смисъла на живота на американеца и на студента на разменни начала от Перу.

За какво още Сали не допусна „грешка“?

https://www.pexels.com/photo/selective-focus-photography-of-person-holding-the-adventure-begins-mug-891252/

Сали не отиде на този едногодишен стаж, защото съзнанието й създаде около шестстотин катастрофални сценария, които я сковаха от страх и опасения, че ще допусне грешка.

Когато беше в началото на двадесетте си години, Сали се интересуваше от японски език, но не записа курс, защото сметна, че залавянето с толкова сложен език би било грешка без особена възвръщаемост.

Сали не бе готова да стане майка на 24, но знаеше, че обществото би приветствало радушно тази логична следваща стъпка и предпочете да стане родител съвсем несигурна физически, емоционално и финансово.

Така да й се рисуваше, но все не намери време да грабне четките и да сложи света на пауза за час.

Докато си мислим, че не грешим, ние всъщност се лишаваме от възможностите

Да залагаш на „сигурно“ ти носи онова специфично спокойствие на духа, в което, след време, не правиш особено голяма разлика между добрия избор и отегчението.

Разбира се, това състояние е най-добрият приятел на „какво ли щеше да е“.

Ако перцепцията ни за „несполука“ е „грешка“, а не „опит“, то вероятно ще построим живота си на основите на сигурността. И в това няма нищо лошо, ако сърцето ни не започва да блъска при мисълта за онова пътуване. За онзи разговор. За онази професия, онзи курс по калиграфия, онзи човек, вечеря в онзи ресторант, преместване в онзи град, грабване на онази възможност, преквалификацията, научаването на нещо ново, изживяването на някоя безразсъдна любов, пиенето на коктейли на терасата, влизане в морето през нощта.

Да не успееш не е същото като да сгрешиш. Да направиш грешка е просто да не направиш нищо.

Защото истината е, че вероятно най-боли от пропуснатите възможности.

Сали ми каза така като стана на 50.

А на вас казва така:

Допускайте рискове, защото това ни прави живи. И се учете от тях, за да бъдете по-добри във всичко, с което ще се заловите занапред. Ако не успеете, го възприемете като опит и си вземете уроците. Не е грешка.

Ако пък успеете – е, тогава си сипете едно и отдъхнете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *