Действителните женски занимания

Най-честите прахоляци, хвърляни в зле гримираните очи на завиждащите й жени, гравитират около изковаването на образа на:

А) Перфектната домакиня

Б) Нощната пеперуда

В) Неуморната спортяга.

Кажи-речи, те това е.

Представяте си ги: стоят няколко нежни екземпляра, говорят една през друга, никой не слуша никого и всяка бърза да изпъкне с нищо пред хора, които не правят нищо, но претендират, че вече са направили всичко. Не направили, те са го измислили всичкото. Лабилната дама в групата ще се респектира и скофти, надъханите ще се спогледат злобно в атака срещу общия враг и ще започнат да наддават – „аз“, „а пък аз“, „а пък един път“.

А. Перфектната домакиня

Ако целта на излизането по женски е да се покажеш като българската свръхуспешна смесица между Марта Стюарт и Опра, то непременно ще насочиш разговора към най-новите тенденции в шиенето на завеси и последния писък в чаените сервизи на розички. Разбира се, ти нямаш и идея за какво говориш, но ако владееш словесната еквилибристика на убедителното разказване, ще накараш и действителна шивачка на пердета да преосмисли цялата си бизнес концепция. И така, седнали сте на кафе на припек, пушите тънки цигари, не обръщате внимание на особения тип с шлифер, който ви гледа от другия край на тротоара и посяга към колана на връхната си дреха, за да заяви мястото си под слънцето сред българската общност на ексхибиционистите. Изпъваш празна пазва напред и гордо заявяваш, че миеш прозорци всеки ден. Лъжеш като бай Мангал, никой не ти вярва, но всяка възкликва „Евала!“ и подръпва злобно от фаса. Притежаваш препарати и бърсалки, които дори никога не са били предлагани от Хорст Фукс. Ставаш с „Пронто“ и заспиваш с последно поколение парочистачка.

Какво всъщност правиш:  Прибираш се от работа и с ритник зафучваш обувките си в другия край на коридора. Страйк – бутна още три чифта обувки. Изравяш чаша изпод купола от мръсните съдове от снощи, наливаш си разгазирано газирано и с опакото на ръкава замазваш мръсния джам, през който да скиваш увехналите си муловки на терасата, които забрави да прибереш през зимата. Отваряш хладилника, изпада мухлясал кашкавал и набираш номера на ресторант с доставка на храна до дома. Разхвърляш по простора прането отпреди три дни – вече изсъхнало, леко вмирисало се, но пък петната от лютеница са изчезнали, което, казваш си, е един достатъчно добър резултат. Изтърсваш покривката  от вчерашната вечеря през терасата, пускаш си „Планета“ и се оплиташ в паяжина, докато влизаш в банята.

Б. Нощната пеперуда

Смисълът на комуникацията на нощната пеперуда е да убеди завистничките си, че тя е бръмчалка. Всяка вечер е някъде, много блестяща, много ослепителна, много харесвана. Познават я във всички заведения, охраната вече не й претърсва дамската чанта, а барманите й сипват още с влизането. Тя е навсякъде – силно гримирана, силно топирана, извънредно гола и много, много известна на всички оборотни афтърпартита.

Какво всъщност правиш: Прибираш се от работа и с ритник зафучваш обувките си в другия край на коридора. Проверяваш си телефона – никой не те е потърсил. Прозяваш се и с умиление си спомняш как снощи до късно гледа „Ласи“ по телевизията. Проверяваш програмата за тази вечер: „Трима братя, три сестри“, от първа серия. Плясваш с ръце в екстаз и побързваш да си направиш яйца, да обуеш домашните шушони и да заспиш на началните надписи. От десет вечерта нататък, звъниш напосоки на различни познати, като преди това надуваш ориенталски ритми от лаптопа и крещиш в слушалката: „Леле, мацко, разбиваме сеее! Идвай веднага!“ Предвидливо звъниш на хора, които вече спят, и няма да излязат от вкъщи за нищо на света.

В. Неуморната спортяга

Тя става и прави крос. Тя става и върти колелото. Скача на въже в обедните почивки, ходи на работа с кухненска везна, на която претегля една череша и осем бадема. Тя не пие кафе, детоксикира се със зелен чай, изцедила е няколко декара портокали, има дванадесет маркови анцуга и пали свещи пред снимка на Пиер Дюкан. Единствената причина, поради която не участва в маратони е, че просто не живее в Бостън.

Какво всъщност правиш: Хващаш асансьора до третия етаж. В хладилника ти се мъдрят остатъци от вчерашната бисквитена торта. С недоволство се качваш в колата си, караш двеста метра до супермаркета, купуваш си свински врат, чипс и книжка на известна диетоложка, която ще използваш да подпреш вратата си при течение. Изяждаш чипса, с мазни пръсти отваряш поредната кутия цигари и си сипваш една ракия, докато пържиш мръвки в мазнина от пържени картофи. За добре свършената работа отиваш до бабата в съседство, уж да поискаш сол, но всъщност помириса, че прави бухти, а тя е щедра жена. Преди лягане обличаш единствения си анцуг, намотваш лента за коса около главата си, наплискваш се с вода, снимаш се и качваш снимка във фейсбук с надпис „Хоризонтът ми е граница“. Слагаш филтър и си лягаш.