джойс поток на съзнанието
Ревюта

За Джойс и потока на съзнанието

Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само липсваше нещо твърде впечатляващо.

Късметът ме отведе до интервю с преводачката Иглика Василева, която споделяше етапите, през които е преминала и професионално, и ментално, за да преведе „Одисей“ на Джеймс Джойс на български език.

И докато се лутате между „Осанна!“ и „Разпни го!“ (за този текст мненията започват от това, че е един от най-гениалните творби на изкуството за всички времена, до убеждението, че е една голяма претенциозна глупост), аз реших да поровя из личността на Джойс и литературата му и да ви разкажа за някои от по-интересните моменти. Току виж „Одисей“ открие своя читател сред вас, който да ми даде нужния подтик, за да се захвана отново и аз.

Джойс е луд?

Имаме не чак толкова необичайна ситуация – Джеймс Джойс е ирландец, дъблинчанин, което определя топоса на творбите му. Съзнателният си живот и кариера дели между Триест в Италия и Париж, където, след многобройни откази от различни издателства през годините, съумява да се наложи като човек на словото.

Джойс е представител на литературата на 20 век, като мнозина му определят едно от челните места по отношение на създаването на облика на същата тази литература за периода. Сред най-известните му произведения се нареждат „Дъблинчани“ (сборник с петнадесет разказа, ситуирани в Дъблин и разказващи за живота на средностатическия ирландец); „Портрет на художника като млад“ (роман с автобиографични нотки, чийто централен персонаж е Стивън Дедалус – често срещан герой из мажоритета от творбите на автора и смятан за негово литературно алтер его); „Одисей“ (романът с главно „Р“, описващ един единствен ден – 16 юни 1904г. – от живота на героя Леополд Блум с явна препратка към Омировата „Одисея“ по линията Одисей, Телемах, Пенелопа/Леополд Блум, Стивън Дедалус,Моли Блум); „Бдение над Финеган“ (произведение като че ли без аналог в световната литература; кулминационният текст от опитите на Джойс да пренесе „потока на съзнанието“ на хартия).

Но у автора е наличен и така често срещаният ексцентризъм у хората на изкуството – Джойс пие, озовава се в плен на психологическо разстройство, говори за „потока на съзнанието“ и желанието си да предаде на хартия действително начина, по който звучат и изглеждат мислите на човек, преди да бъдат изречени на глас и да добият някаква смисленост. Дъщеря му Лучия, страдаща от диагностицирана шизофрения, се лекува при Карл Юнг, който, след прочитането на „Бдение над Финеган“ отсъжда, че баща й страда от същото заболяване. Оженва се за Нора Барнакъл цели 27 години след започването на връзката им – смята се, че датата на първата им среща е именно 16 юни 1904г., която той увековечава в романа си „Одисей“. Сред литературните среди се смята, че именно Нора вдъхновява образа на Моли Блум.

james-joyce-grandson-bowker-tease_gozkk1

Още приживе Джойс демонстрира самочувствие като творец, заявявайки, че е втъкал толкова на брой смислови подводни камъни, че на критиката, професорите и читателите ще им отнеме векове, за да проумеят какво е имал предвид.

„Одисей“/“Ulysses“

Започнах опита си върху „Одисей“ след прочита на гореспоменатото интервю на Иглика Василева. Нямаше и как иначе, особено след като установяваш, че преводачката се е докарвала до състояние на свирепо отчаяние, търсейки подходящата дума или значението зад смазващите препратки из цялата книга. „Одисей“, подобно на Гьотевия „Фауст“, върви прилежно с наръчник за значението на всички символи, знаци, свръзки, значения и идеи, заложени в европеските литература, култура и история. 

„Одисей“ е огромно по брой страници четиво, разказващо за един ден от живота на Леополд Блум. Ако още тук не съзирате експерименталност… За заглавие Джойс избира латинският еквивалент „Ulysses“, което е всъщност „Odysseus“, и оттук започват препратките към Омировия епос. Всъщност Джойс стъпва на базата на „Одисея“, но сякаш осмива собствените си персонажи, поставяйки ги в ситуации, които кореспондират на такива от епоса, но през криво огледало.

В „Одисея“ четем за десетте години, които са нужни на героя от Троянската война Одисей, за да се върне в дома си в Итака. Той преминава през бури, разярени богове, митични чудовища и перипетии от всякакъв тип, за да се завърне при Пенелопа – съпругата, превърнала се в символ и нарицателно за вярност и търпение. Тя прекарва двадесет години, стоически чакайки съпруга си, докато той се сражава в Троянската война (продължила десет години според Омировата „Илиада“) и докато съумее да стигне обратно до вкъщи (още десет години в „Одисея“). При Джойс имаме Леополд Блум, чийто един единствен ден от живота съставлява роман от близо 1000 страници. Той не желае да обезпокоява собствената си съпруга и нейния любовник и изчаква в един бар, докато те се наслаждават един на друг в собствения му дом.

„Одисей“ съдържа осемнадесет глави, голяма част от които са написани в стил, различен от останалите, експериментиращи със словото като инструмент на литературата. На места Джойс пише по подобие на други изтъкнати и бележити автори; съставя цяла глава по подобието на музикално произведение, където речта „се лее“ като по ноти и е изпълнена от звукоподражания и ономатопеи; последната глава представлява „потока на съзнанието“ на Моли Блум след измяната и съдържа осем изречения без пунктуация, побрани в много страници. Мисълта така, както тече в съзнанието – непрекъсната, спорадична, отскачаща от едно в друго.

За романа съществува т.нар. схема за разчитане на текста. Счита се, че Джеймс Джойс предоставя същата на своите познати и приятели Стюарт Гилбърт и Карло Линати, която да им помогне за по-добро разбиране на творбата. През 1930г. Гилбърт публикува своя труд върху „Одисей“, където прилага и въпросната схема, правейки я достояние на читателя. В редица издания на романа по света са включени въпросните схеми и най-често са позиционирани непосрествено преди началото на всяка глава.

Схемата представлява различни параметри като „заглавие“ (на главата), „сцена“ (място на развитие на действието), „час“ (време на развитие на действието в хода на 16 юни 1904г.), „орган“ (към повечето от главите има човешки орган като символ, който действа като тълкувателен ключ), „цвят“, „символ“, „изкуство“ (теология, история, филология) и „техника“ на разказване (наратив, монолог, халюцинация).

GilbertSchema

Романът е сякаш немислимо да се чете без достъп до всички обяснителни и тълкувателни бележки, не и ако четящият желае да извлече за себе си максимума от произведението и да го проумее във възможно най-пълна степен. Тук не говорим за подценяване на читателя – самият факт, че човек е посегнал към „Одисей“ говори за предостатъчно литературно познаване и любопитство.

 

„Бдение над Финеган“/’Finnegan’s Wake’

За това произведение на Джойс може с убеденост да се каже, че е от онези, които никой не изчита докрай.

Романът започва със средата на едно изречение и свършва с началото му – стартира с „riverrun, past Eve and Adam’s, from swerve of shore to bend of bay, brings us by a commodius vicus of recirculation back to Howth Castle and Environs.“ и приключва с „a way a lone a last a loved a long the“. Самият Джойс признава, че началото и краят съставляват едно изречение, но като цяло творбата е написана на собствен език – има много заемки от други езици, смесени думи от няколко езика, слети или разделени по средата фрази, неконсистентна пунктуация, „поток на съзнанието“, където липсват всякакви интервали и логична постройка на изречения и абзаци. Хиляди опита от страна на лаици и лингвисти са правени върху този текст на Джойс, разчитането на който има нужда от задълбочени езикови, смислови и литературни познания. Възможно е да откриете тълкувание на почти всеки ред от книгата и предположения не само за това какво би могъл да означава, но и за подредбата и словореда. Така например гореспоменатото разсечено на две изречение често се среща в разшифрования си вариант като:

The only course of the river passes the Church of Adam and Eve,
then while the course resembles a vicious circle,
the course which bends goes through the open village,
and the course eventually reaches the big building which has been fortified of Howth
a

nd the land which surrounds it.

Richard Sanchez (1)

 

Най-малкото, което може да се спомене, е че за пълно разбиране на пасажа е необходимо да се знае, че past Eve and Adam’s всъщност насочва вниманието към църква, която носи това име.

  За романа се смята, че е съставен от излети мисли, сънища и кошмари на хартия. Не се цели структуриран сюжет – така както човешкото съзнание не следва никакви узаконени стереотипи за логика и подреденост.

 

 

 

Джеймс Джойс не е особено тачен приживе автор, но след смъртта му творчеството му открива своите последователи и го превръща в автор с особен статут – неразбрания гений, пророка, особняка-майстор. Какъвто и да е той за вас, си струва да хвърлите поглед върху някои от по-необичайните му произведения, дори и само да задоволите литературното си любопиство. Вероятно обаче ще го разпалите още повече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *