животът
Статии

Животът според г-н Иванов – за отношенията с другите и опознаването на света

Абе, ентелегентна работа.

Нали все онез – учените и „там много начетените“ лаят, че цял живот се учел човекът. Пфф! Те затова ходят с рейса. Значе, ние, демек мама, братчедът Спас, супер яките от компанията, вървежната част от колегите и моя милост си знаем, к’вото ни е необходимо. Аман от разбирачи, все някой да те изгледа така, както чужденец – подлез в България, като кажеш, че Дебелянов май рисуваше картини с някакви вази, дето сега ги пробутват на площада в Пловдив. Вие ме разбирате, знаете за какво говоря. Такава напаст са тези възпитаните и от „голямото добро утро“ – това да не можеш да си качиш крака на съседния стол в кръчмата като преядеш със свински уши. Започва се едно отглеждане, едно сбръчкване на вежди, ееей, като че ли на тях не им се ще да се събуят и да си поразмърдат пръстите на краката. Даже може да се проветряваш, заради дупката на чорапа.

И като ги слушаме как си говорят едни с други, главата да те заболи и да ти се прииска да си сипеш една голяма. Няма да се пляснат отзад по врата и да се питат майките им как са спели снощи, ами се започва с едни „добро утро“, „как си“, „радвам се да те видя“ и все от този сорт снобски изпълнения. И се изслушват, гледат се разбиращо и се питат за разни подробности около деня си и плановете си за другия месец. Ей, можеш да откачиш като ги слушаш! К’ви планове, бе, братче, ей така ви минава животът в планове, книги и задълбочени разговори и докато се събудиш, отвил си се. Друго си е да станеш в два и половина, да направиш едно парче хляб на топка и да отопиш цвика от снощната шопска. Аз да ви кажа, че това са сладостите на живота.

Как минават дните ли? Еми хубаво, как! Нали казах – човек да стане следобяд, да си дообере я кюфте, я кебапче с млечна салата, пак да легне, защото всеки знае, че следобедният сън е много важен; после ще пошляпнеш сърдитата си жена отзад и ще направиш тъпа шега, че готви фасул. Те всички жени са сърдити по природа, няма да се притеснявате – не е заради т’ва, че се оригате на масата и дъхате на лук, че сте истински мъже и не се занимавате с простотии като ресторанти и разходки. Не, бе, те просто са си сърдити ей така, за спорта. И да не вземете да се превърнете в някои женчовци и да започнете да ги питате как им е минал деня или, о, господи, да измиете чиниите след пиршеството, което ви е спретнала с пръжки и циганска баница – дръжте се на ниво и подпръдвайте доволно от дивана, докато се потите по време на Шампионска лига. Жените искат истински мъже!

Ама нали за онези, учените ставаше дума. Те и децата си гледат като от филм за американско предградие. Като вземат едни закуски да бъркат сутрин, че да ги водят на училище, че после домашни да пишат заедно и да ги мъкнат по театри… Горките деца, ви казвам! То му се ще да търчи вън с висящ сопол и да мята пиратки по котките, пък техните му пробутват книжки и искат да го запишат на англицки. Ами как ще потръгне тая нация, кажете ми… От малки ако започваме да си вкарваме децата в правия път, току виж ни задминали още в четвърти клас и после цял живот да се чувстваш неудачник, че чадото чете по-гладко от теб. Зарежи тая работа и вземи го прати за бира от супера в девет вечерта, за да знае кои са истинските сладости в живота.

Един съвет – хич не се занимавайте да пътувате по света, само пари на вятъра, казвам ви! Ся, вярно е, че ние най-далече сме ходили в гръцко и сръбско, ама какво по-различно може да има нататък? Това Европа, Америка и там онези дръпнатите – нали всичко е на една планета, бе, и там имат дървета, и тук имаме дървета. Кажете какъв е смисълът да дадеш една торба пари да отидеш някъде, като кръчми си имаме и у нас, ‘щото като българската кухня няма никъде – това имам баялдъ, това макарони, това мусака с патладжани – къде ти ще ходиш по чужбината да ядеш измислени рецепти, като от нашенското няма по-хубаво?

Някои от ония, дето четат по собствено желание и не само гърба на тоалетната хартия, докато са в кенефа, казват, че забележителности имало на запад. Пфу! Ние тук все едно си нямаме градски градини и сума ти камънаци под земята, от които са изровили една част и са турнали едни прожектори да ги осветяват. Пък и десет лева искат да ги разгледаш отблизо и да четеш някакви табелки отстрани, където писали, писали, писали, та се засинели, какви са тия камънаци и какво представлявали едно време преди да ги заринем с пръст. Айде, няма нужда! В интернйета има всичко на картинка – нещо толкова пък като те сърби да видиш, влез в гуглето и гледай на воля! Те са го измислили хората всички да можем да сме пътешественици, а не да събираш багаж и да ходиш на живо да ги гледаш тия работи. Че и пари искат тия чужбинци, ненаядоха се!

Ако ме питате как да имате добра комуникация с другите, веднага ще ви кажа, няма да се плашите – зарежете ги тия „как си, мак си“ – то човекът ако е дошъл с мен да говори, значи за мен иска да говори! Много четете, ама елементарна логика нямате! Прекъсвайте го често и винаги повишавайте тон, за да му обърнете внимание, че не бива да се откланя от темата, която винаги, ама винаги сте вие. От време на време започвайте да говорите през него, надвикайте го и, когато вземе, па се откаже да води диалог с вас и млъкне, започнете да си правите шеги на негов гръб, за да го злепоставите пред останалите и да изпъкнете като много остроумен.

Ако пък попаднете в група, която води разговор за нещо, което не разбирате (макар че, трудно, понеже ние всичко си знаеме), в никакъв случай не питайте за какво става дума и не искайте обяснения! Няма да се излагаме, я! В такива ситуации тактиката е следната, водете се по оня, който кима най – чевръсто и се съгласявайте с това, което той казва. Като се засмеят повече от двама човека, отприщете се и надсмейте всички, за да демонстрирате как вие сте разбрали шегата най – добре, съответно най – много ви сече пипето.

И един бонус, ако сте в чужбина – не е задължително да знаете езика на държавата, в която сте, нито универсален английски, за да се разберете. Уверявам ви, че чужбинците ще ви разберат само и единствено ако говорите на чист български достатъчно силно и на срички. Например ако ви е омръзнало да си тръскате цигарата на земята и съседът по маса Джонатан започва да нервничи и да се възмущава, свирнете с пръсти, посмейте се как всички в заведението са подскочили и някои са си изтървали франзелите, и отчетливо подвикнете на сервитьора: „Е-ДИН ПЕ-ПЕЛ-НИК ДАЙ!!!“ Разбира се, отработено с подходяща жестикулация.

P. S. У нас никога не са се чупили стъкла от течение, защото всички врати са подпрени с томове от „Световна класика“ на „Народна култура“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *