гамбит
Inside Out

Гамбит

И ето така се застава за гамбит – от двата края на шахматна дъска.


Кой пък сега какво ли ще дава, не знам – но се впускаме в ожесточена игра.

Сълзите, смеха и вярата в Господ – търгуваме с чувства и думички смели. Цар и царица издигаме цели, а наоколо ни – пешки, коне, офицери. „Махай ги пешките!“ провиквам на себе си и оттеглям щурма на посредствени рицари. Само Царица ми трябва – гола, висока и бясна – тя ще впрегне колесница от огън. И ще разбута и пешки, и страх, и съмнения – такава е тя, Царицата моя. Шиба с камшици конете и крещи от сутрин до залез – да бягат, да тичат, да смазват неувереност, мъка и горещите плачове.

Сама си обяздва конете. И язди по мъжки, напред се навежда. Замята полите и впива пръсти в гривата мека. Хвърля корона, брилянт и диаманти – за какво са й, когато пешките знаят само да трупат богатства и да късат огърлици с перли? Жертва ги Царицата моя – пробива с копие черепи и нанизва телата на купове. Крещи като нимфа, и демон, и банши – виковете й гонят страха и плашат бездушните. Като огън и вълци са – нейните крясъци и на страховете лапите грозни. И така все препуска на своята колесница от огън – жертва си своите, за да черпи сили и да стигне до края.

Но вечер си спира конете и присяда под брястове. Ляга и завива главата с полите си дълги. Под звездите е светло и само мечтае тогава. Изморена от дългите пътища, приспива конете с галеща длан и се потапя в реките. Чака вода да отмие товара на множество смърти. За да е чиста пътеката и да няма много препятствия. Но все сякаш нещо си стои и й пречи – а толкова пешки привнесе си в жертва!

http://unsplash.com

За да очисти си пътя и гости по него да идват. Да я срещнат под бряста и вино да пият под падащи небесни дечица.

Обаче никой не идваше. И моята Царица узна, че всичките пешки са части от нея – единствено нейни деца. Вчера убила е спомен, а днес пък мечта е изтръгнала с корен. Защото е мислела, че чисти си пътя. А всъщност се е осеяла с трупове – на всичко, що Царица я прави. И започна да събира останки – армия реши да вдигне от кървави пясъци. Но ще потегли обратно с конете – пътят се открива напред, когато нямаш страх да се върнеш по същия. Обаче ще вика отново – бойните крясъци отекват в полето и колесницата полита високо. „Назад, назад!“ изкрясква Царицата моя.

И така си спечели цяла партия шах. И пешки, и небесни дечица – и никъде не остана и капчица страх.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *