есен
Статии

Есен

Докато утринните лъчи разстилат мекота по лицето ми, аз отпивам от кафето си – есенно, с повече каймак и сякаш побрало летните нощи на дъното на чашата. Там, сред утайката, рисуваща картини, аз се виждам боса и тичаща на пряко през тревата.

А есента влетя в душата ми след дълго викане

Аз я чакам ежегодно да пристигне. И търся в цветовете й омиротворението.

В кафявите багри на листата си намирам канелените пръчици, които обичам да добавям в чая. И нюансите на почвата на местата, където асфалтът свършва и ми остава да потъна в кал.

В оранжевите огнени следи съзирам пламъци, които горят неспирно вече толкова години. Тъкмо да реша, че угасват, но, не – усещам искрящите им бумтежи и сякаш ме ускоряват към синевата. Те са там за ръцете ми, когато усетя студ, и разпервам длани, за да снемат ледовете. А пукота на огъня свързвам с есента.

Червените, червените цветни петна – като очи проблясват в мрака и напомнят да търся красотата. В есента и шумата. И я виждам в изгряващото слънце – още от сутринта е златисто и сякаш готово да заспива. В кафето на балкона – горчиво-сладко, стоплящо, в унисон с есента в света. А после се отправям към вехтите страници – и те са пожълтели като дървесните листа, но пазят историите на любовта. Едни разказват за страстта, други пък – за поемането на въздух. Все си е любов. А през есента тя има нужда от прегръщане.

Страниците помнят летни дъждове. От онези – опустошителните, миришещи на буря, измиващите и оставящи те изтощен от целувките си като бичове. И са заменени от тези през любимата ми есен – ромолещите въздушни капчици роса, идваща от небето. Приканват те да сложиш шал и да погледаш хоризонта.

Пристигна чаканата есен и сякаш ти се иска да се отпуснеш в някой хамак

Да вдигнеш поглед и да виждаш върховете на боровете. Сякаш вечно продължават към небето. Полюшване, второ, че и три – ето как си правиш вятър. Той ще отнесе частта от теб и ще я завихри заедно с листата по поважа. Най-лесно се пътува като е есен. Въздухът си те пренася от спомена в сезона – явно затова през лятото понякога преминават тръпки по гръбнака. Някой е дошъл от приближаващата есен.

Така ще знаеш да запалиш огън. Да набереш и круши, и горски билки. Да подготвиш угощение. Накрая само чай да сложиш. Пътешественикът идва с лед по дланите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *