лебед като символ на доброта
Всички интервюта

„Доброта не е онова, което всички мислят.“ Интервю с Чудомира, която ни учи.

Не зная за вас, но аз се обнадеждавам. Май усещам доброта. Идва с пролетта и всеобщата мисъл за всичкото.


Карантината, макар и стресираща, необходима и, до известна степен – изпитваща собствените ни социални парадигми и търпение, накара хората смирено да изчакват реда си на опашката пред малките квартални магазинчета. И, колкото и дребно, мъничко и, на пръв поглед – незначително да изглежда, всъщност е стъпчица към нещо голямо. Към доброта.

Винаги съм търсила добротата в света. И съм смятала следното – реалността ни, битието ни побират в себе си две изначални емоции, два типа енергия, които, в някакъв своеобразен чувствен танц, крепят всичко и му дават смисъл. Мъката и добротата. Мъката и способността да изплачем собствените си и чуждите болки подхранват емпатията в нас – качество, без което не се ли обезмисля всичко? Добротата към самите себе си и останалите ни помага да преодолеем мъката и да направим място за щастие. Лично, интимно, всеобщо.

Открих добротата в най-чистия и изначален вид в едно момиче

изображение на перо като символ на доброта

Случвало ли ви се е да сте слушали за някого толкова от общите ви познати, че, накрая, когато го видите лично за първи път, първо да се прегърнете като стари приятели и след това да се запознаете?

Така се срещнахме с Чудомира. Намерихме се и в този живот. Аз, смятам, съм я търсила съзнателно. Защото всеки има нужда от доброта в чист вид в живота си. И съм късметлийка, защото познавам най-добрия човек. Онзи, който ще отнеме болката ти, ще те прегърне, ще сподели и щастието ти, и тъгата ти. И тихичко ще си отиде, без да очаква нещо в замяна. Но, тръгвайки, ще запази част от собственото ти пламъче, за да запали искрата в теб, когато угаснеш.

Представям ви Чудомира – момичето, което осмисли търсенето ми на добротата в света.

Какво за теб е добротата?

За мен няма точна дефиниция за доброта. Ставала съм свидетел на това как изкривяваме т.нар. „доброта“ в това да пренебрегнеш и поставиш себе си под всички останали, да си готов да понесеш какво ли не в името на това някой друг да бъде доволен. А това далеч не е доброта. За мен е да бъдеш винаги възможно най-адекватен, изпълнен с най-добри намерения, чистота и любов към всеки, без задни помисли. И, дори и да знаеш, че на човека отсреща не винаги ще му хареса чутото, да не го заблуждаваш, а да кажеш истината.

Мислиш ли, че човек се ражда изначално добър, или това е нещо, което възпитава у себе си?

Всъщност смятам, че има и от двете, но не е точно възпитаване. По-скоро е разгръщане на части от теб, за които не си подозирал, че притежаваш, и осъзнаване на това какво всъщност те прави добър човек. Иначе, да, някакво чисто необременено проявление е, което идва отвътре.

Каква е тенденцията – хората по-добри ли стават, или по-лоши?

Тук Чудомира се засмива. Всъщност, познавайки настройката й към хората като цяло, не смятам, че тя определя когото и да е било за лош човек. Тя е от онези хора – способните да открият по нещо добро навсякъде и у всекиго.

Може би нараства добротата. Поне съдейки по хората, които аз срещам.

Кое е нещото, което най-много спира един човек да е добър?

Мисля, че нещото, което те спира да проявяваш добротата, е различно при всеки. При някой може да е страх от това да не бъде грешно разбран, да не засегне някого, да не бъде съден за постъпките си. Всеки човек спира сам себе си за всичко като се поставя в калъп, като си налага собствени ограничения. Не е само за проявяването на доброта, важи за всичко.

Ако имаше силата да промениш нещо в света, какво щеше да е то?

Да успеем да видим смисъла във всеки и във всичко. Всеки, променяйки части от себе си, променя и света.

синьо перо от птица

С Чудомира многократно сме говорили по темата за егото – онази разрушителна човешка стихия, която е способна да принизи и душевността, и нравствеността. И да ни вторачи в нещата, които, всъщност, ни отдалечават от щастието.

Как, според теб, хората можем да победим егото си и важно ли е да го направим?

Не знам точната формула за побеждаване на егото. Забелязала съм, обаче, че то най-силно се проявява при нещата и обстоятелствата, за които най-много се захващаме да променим. Всеки вътрешно знае кога мислите и действията му са продиктувани от егото. Може да си помогнем с това да сме искрени и чисти пред себе си и да си признаем, макар и само пред самите нас, защо наистина постъпваме по начина, по който постъпваме. Но без да се заблуждаваме, независимо дали ни харесва истината. Мисля, че трябва да се изчистим от егото, но и знам, че е много трудно. Като пребориш, обаче, нещо, което е било ръководено от егото, усещаш една лекота после. Освобождаваш се.

Не остава нищо лошо в теб си мисля и се усмихвам, тъй като, вероятно, това е начинът за откриването на вътрешния мир. Освен добротата, винаги съм търсила и това вътрешно удовлетворение. Чудомира наистина ни учи.

Има ли място добротата в днешния свят? Харесва ли ти светът, в който живеем?

Аз смятам, че проявата на доброто съществува в ежедневието ни непрекъснато. Относно света – той ни предоставя много шансове за вътрешно израстване. Трябва да сме благодарни.

Как се научи да не очакваш нищо в замяна, когато проявяваш доброта към някого?

Не съм се учила, просто не съм разбирала и не разбирам как очакваш нещо в замяна и мислиш, че правиш добро. Та това е за твоя собствена изгода. То вече не е добро. Трябва да се проявява чистосърдечно, без изгоди и нещо в замяна.

На какво искаш да научиш детето си един ден?

Не съм мислила по този въпрос. Няма нещо конкретно, на което искам да го науча. По-скоро искам да му дам най-чистата и необременяваща любов. Да дам разбиране, подкрепа … Това е. Без да вменявам някакви собствени норми, които ще го ограничат.

Какво те натъжава в света?

Нищо.

И се усмихва. Усмихва и мен. Чудомира е щастлива в света.

А светът е щастлив, защото си има Чудомира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *