демел виена австрия
Пътеписи

Едно парченце и си в „Демел“

Има нещо подозрително у всекиго, който не обича торта.

Пътувах до Виена преди няколко месеца. За краткия си престой там, ме обзе онова пътешественическо чувство, което докарва туристите до безсилие, подути ходила и привикване към недоспиване. Исках да видя всичко, да отида навсякъде, да опитам от всичко и да задръстя телефона си със снимки, които после носталгично да разглеждам из пловдивските красиви улици.

Имах един ден да свърша гореизброеното. Успях да голяма степен и действително ми беше трудно ходенето в края на виенската ми магична обиколка.

Виена е от онези места, които не чувстваш като чужди – тя те предразполага и те притегля. Не ти е страшно и непонятно там. Идва ти сила и желание да крачиш неспирно из улиците и с поглед да се опиташ да обходиш всичко около себе си. Такава я видях и усетих аз. Безспорно много красива, адски внушителна с прекрасната си катедрала „Свети Стефан“ (представям си какво ще изпитам като посетя Кьолнската – досаждала съм на нея на всичките си близки), чиста, с готическа архитектура и градина от милион рози. Приказна Виена.

1c4ad9711ffe85e466e72b784393e99bОбаче там има една сладкарница. В центъра, до „Хофбург“, покрай отъпкания маршрут на каретите, теглени от коне. „Демел“. В „Демел“ влетях за петнайсет минути – ограниченото време не ми позволяваше да се залепя за витрините с торти, бухти, бонбони, кексчета, глазури и захарни произведения на изкуството.

Разглеждах Виена в компанията на майка си и близка семейна приятелка, която от години живее там и успя да ни разведе из всичко, което си бях набелязала да видя, че и отгоре. Вече минали през кметството, градината на розите, коледния базар, паметника на „Гьоте“, музея на „Моцарт“, „Хофбург“ и катедралата, ние трите буквално притърчаме измежду каретите, останали сме без дъх и спираме за едноминутни паузи. Пушим в движение, а аз се озъртам, за да мога да видя възможно най-много неща.

„Ела, трябва да видиш нещо“ – ми казва нашата приятелка.

Проследявам с поглед буйната й къдрава коса и с майка ми хукваме след нея. Виждам как две тежки дървени масивни врати я поглъщат и тя изчезва от поглед. Нямам представа къде отиваме, не знам що за място е това – очаквам зад всяка врата да ме чака дворцова зала и двойки от епохата на Хабсбургите да се вихрят във виенски валсове. Гъмжи от хора, проправям си път и със сетни сили едва-едва помръдвам огромните двойни врати.

Влизам в шоколад.

800px-Café_Demel_interior4,_ViennaПосреща ме сладкарница, цялата обвита в опаковка от внушителни дърворезби по стените, дървени маси и столове, солиден тезгях и стотици, хиляди сладки изкушения. Почти няма място да се разминеш. Хора притърчат от масите си до касите и посочват парчета, които да вкусят и да притворят очи с наслада.

„Демел“-а е такова място, за което си бил сигурен, че вече не съществува. Тя е олд-скуул. Тя е дървена, с полилеи, с тежка мебелировка. Тя е място, в което ти пакетират сладкиши за вкъщи в подаръчни красиви торбички с фирмения надпис и панделка за дръжките. Тя е място, в което се олицетворява първата любов, споделените надежди и промълвените желания. Към такива неща те подтиква това място. Просто е твърде приказно, за да го свързваш само с ядене на сладко.

„Ако искаш, ще вземем нещо за из път да опитате. Но заради друго исках да ти я покажа.“ Нашата предводителка ме хваща за ръка, плетенето ми пончо се завихря около мен и масите и тя ме повлича към вити стълбички в дъното на сладкарницата. Стъпвам на тях, правя едно завъртане, две завъртания и се озовавам в заличка, която има вкус на захар.

Намирам се в кухнята. В малкото, обградено от витрини и приспособено за целта коридорче, аз се долепям до стъклата и виждам майстори сладкари с дълги престилки и готварски шапки. Присъствам на създаването на една торта. Ето две от тях, усмихнати ни махат и приготвят прекрасни току що опечени блатове. Трета сиропира вече готов. Малко встрани от тях няколко мъже украсяват вече готова торта – посипват я с блещукащи орнаменти, закрепват върху нея захарни цветя, обливат я с шоколад и я въртят артистично, разнасяйки из въздуха аромата на пресен виенски сладкиш. И във въздуха се стели пудра захар. Сякаш ако се застоиш за по-дълго, ще излезеш обсипан с фин бял прашец – сладък, нежен, приканващ за вкусване.aff0990e3da4187a04bc47787e12cc10

В „Демел“-а можеш да си мечтаеш да получиш предложение за брак. В „Демел“-а ти се приисква да заведеш половинката си на закуска, да почерпиш майка си, че косата й посребрява толкова красиво. Там ти се ще да заведеш детето си и да му вземеш от всичко, което посочва с малкото си пръстче. Такова място е тази сладкарница.

Грабнах два ванилови сладкиша за по пътя. Още пазя подаръчната си торбичка.

 

Photo credits: Wikipedia & Pinterest

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.