упи голдбърг книга
Ревюта

Когато пиехме чай с Упи Голдбърг

Всички ние имаме повече или по-малко промити мозъци от неоправдани очаквания.

Сърбахме звучно и чашите ни оставяха влажни лепкави колелца по масата, защото чай се пие с щедри лъжици мед, който задължително би следвало да се стече по дръжката.

Подробността, че аз съм запарвала лайка в Пловдив, а тя някакъв ърл грей нейде из ширината на необятните щати, е незначителна.

И малко предистория: преди няколко месеца попаднах на статия с умочовъркащото заглавие „Каже ли ти някой „Ти ме допълваш“, бягай!“ и, какво може да направи човек в такъв момент, кликнах. Материалът побираше в себе си цитати, достатъчно изчерпателни и красноречиви, от книга на американската актриса Упи Голдбърг със същото заглавие от статията. Бяха остроумни, умерено саркастични и настроени към личното, към вътрешния свят; касаеха себевъзприятието и позиционирането на собствената ти индивидуалност в света на връзките и човешките взаимоотношения. Ставаше дума за всичко правилно и грешно; за всичко, което може да протече правилно и за всичко, което може и, най-често, се обърква в отношенията между двама души.

Обратно в настоящия момент. Вплела съм длани около топла чаша чай и разговарям с Упи през мастилото на книжния носител. Предполагам всеки познава поне по един човек, омайващ оратор, много „на ти“ с езика и изказа, който владее словото до степен на дълги и обстоятелствени монолози, които ти се струва, че отминават за минутка-две. Такава е Упи. Няма дистанция между нея и теб. Споделя достатъчно от личните си впечатления и случки, за да се материализира пред теб в един момент, и, ето ви, в уюта на домашната кухня или някоя кафе-книжарница – тя разказва, ти я слушаш и леко се подсмихваш, защото оценяш въздействието на искреността.

В тази книга са написани неща, които за мнозина биха били с една идея по-скандални от необходимото. Само че акцентът не пада върху сексуалността на хората и разбиранията на авторката за нея; тя споделя колко важно е човек да е искрен и наяно на първо място със себе си и после с всеки, който се навърта в битието му под някаква форма. Книгата не е „селф хелп“ литература (такива успешно продължавам да избягвам). Не те учи как да забогатееш за една нощ, нито как да привличаш към себе си яхти и околосветски пътешествия. Подканва те да си поговориш откровено със себе си и да си зададеш необходимите въпроси, за да разбереш какво би те направило щастлив и какво си в състояние да приемеш по пътя към търсеното щастие. Измежду редовете, в които Упи споделя по много симпатичен хумористичен начин вижданията си за семейния и любовния живот, за секса, за отношенията й с противоположния пол, тя постоянно те кара да си зададеш този и този въпрос, да почовъркаш съзнанието си, за да те отведе до някакъв отговор. Книгата предполага няколко себеопознавателни часа – поне докато я четеш. Аз съм върл защитник на общуването със себе си. Действително смятам, че ако хората прекарваха повече време в разговори със собствената си същност и обръщаха внимание на това какво самите те си казват и споделят, бихме срещали значително по-голям брой щастливи и удовлетворени хора по улиците. Изпийте по един чай с Упи, тя с удоволствие ще ви разкаже собствената си гледна точка и ще ви окуражи да й разкажете своята. И нека ви стане навик – пийте по един чай със себе си всеки ден. Поговорете си, позамислете се; поставете граници за някои неща и разширете вече съществуващите за други. Опознайте се. Може пък и да се харесате и да започнете да си обръщате повече внимание.

                                                                            ♦♦♦

http://webstage.bg/kino-i-muzika/4937-kazhe-li-nyakoy-ti-me-dopalvash-byagay-upi-goldbarg.html – цяла върволица от цитати, иззети от страничките на книгата. Упи е готина и пиперливо-саркастична. Приятен чай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *