Той ще отнесе частта от теб и ще я завихри заедно с листата по поважа. Най-лесно се пътува като е есен. Въздухът си те пренася от спомена в сезона - явно затова през лятото понякога преминават тръпки по гръбнака. Някой е дошъл от приближаващата есен.

На брега са само усещания - мисълта отлита с чайките и гнезди някъде далече. Ще се върне, да, но не още. Още малко не.

Понякога ни се иска да отлетим и да накацаме по високите върхове. Там душата повишава глас и говори най-ясно, там е безвремие.

Паралелно с отърсването от страха от физическо разболяване, започнахме да се отърсваме и от страха от психическо тлеене. Обръщайки се назад си казваме, че се справихме добре.

Да залагаш на "сигурно" ти носи онова специфично спокойствие на духа, в което, след време, не правиш особено голяма разлика между добрия избор и отегчението.

Никой не обича клишетата и всеки "върти очи", като му се падне късметче с надпис "Здраве" с кафето. Защото хората имаме невероятната способност да подценяваме единственото, което има генерално значение и от което произхождат всички останали благини.