Ревюта
Ревюта в блога, касаещи всичко, което вдъхновява и би внесло нещо положително в ежедневието. Преобладават ревюта на книги и автори.
Относно една бягаща гора
Явно сериозно следва да обмисля нагласите си по отношение на високо оценяни произведения на изкуството. Целенасоченото ми бягство от хвалени и прехвалени книги и филми е пословично. Споменавам отчасти тази си странност в хайпа си по Стайнбек. И още веднъж, благодарение на майка си, преодолях предразсъдъците си в полза на Рет и Скарлет. Всъщност тази ми опарничавост ми е помагала да откривам ред произведения от всякакъв тип, които към даден момент са били напълно непознати за широката аудитория (поне в хабитата на моето местоположение и общуване), та съм имала своите моменти на пионерска мисъл. Когато масово се четеше Харуки Мураками, аз изрових в кварталната библиотека (която е страхотна, между другото) роман на…
Gone girl на Джилиан Флин (и защо Ейми Елиът слага в малкия си джоб Тед Бънди и компания)
Ако се разхождам необезпокоявано в книжарница/библиотека (ах, как само обичам!) и забележа книга със заглавие „Не казвай сбогом“, ще подмина с уверена и целеустремена крачка към нещо звучащо къде-къде по-смислено и със заявка за good writing. Така де, това заглавие някак си навява асоциация за нещо адски блудкаво, несподелено и с предпоставка за продължение от няколко томчета в духа на „Не казвай „добро утро“ и „Знам какво направи миналата неделя“. За щастие на книжния ми фетиш книгата е толкова хубаво написана, че на моменти ми идва да се разтанцувам в екстаз. От „Ера“ издават книгата на Джилиан Флин, която е бързичко разпродадена в България (моето копие беше последно от първоначалния…
You May Also Like
За Джойс и потока на съзнанието
Когато пиехме чай с Упи Голдбърг
Аз, хермафродитът
Направи едно нещо, но го направи като Маргарет Мичъл // „Отнесени от вихъра“
Маргарет Мичъл е написала „Отнесени от вихъра“ в спокойствието на дома си след претърпяна злополука и един счупен крак. Нямайки с какво да се занимава, окована в капана на имобилността си, тя се захваща да напише роман за Юга, който по-късно ще й донесе „Пулицър“ и който ще е доказателството, че не е необходимо човек да сътвори куп неща през живота си, за да е успешен. Понякога е нужно само едно нещо, нещо като този роман например, за да осмислиш творческите си търсения, след което спокойно можеш да продължиш да пиеш чайове и да гледаш в захлас през прозореца. Съпругът на Маргарет, усещащ писателските наклонности на жена си, й…
За моята разходка „На изток от рая“
Историята ми с „На изток от рая“ датира от преди няколко години, когато майка ми, познавайки отлично литературните ми вкусове (а и всички останали, факт), настойчиво и неуморно ми я препоръчваше всеки път, когато завършвах дадена книга и ровех из шкафове, сайтове и препоръки за следващата, която да подхвана. „Прочети „На изток от рая“, за бога!“, ми казва тя. Аз мълча и се бунтувам срещу заглавие, толкова често засичано навсякъде, че съм решила, че е надценена класика. У всеки дом на четящи хора, които съм посещавала, се мъдри книгата в библиотеката им. Не един и двама книжари са ми я препоръчвали. Книга-образец за творчеството на автора й. Самата ми майка…
Аз, хермафродитът
Беше ден, в който ми се четеше повече от обикновено. Имах натрупани няколко книги, които се канех или да започна, или да завърша (като се започне от „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин, та се стигне до „Идиот“ на Фьодор). Вярвам, че тоталната смяна на посоката понякога те отвежда до място, изживяване, книга, човек, запознанството с които ще те накара с радост за в бъдеще да предприемаш повече такива спонтанни и необмислени промени на курса. Та, стоях си аз разногледа пред всички натрупани книги и очаквах някоя от тях да ми „проговори“ в този момент. На буукуърмовете им е известен този феномен – понякога книгата сякаш сама те приканва да я разтвориш. Същинско…
