Ревюта
Ревюта в блога, касаещи всичко, което вдъхновява и би внесло нещо положително в ежедневието. Преобладават ревюта на книги и автори.
Уикенд вайб за напреднали – няколко душевни удоволствия
Вкусна храна, винтидж списания, няколко чаши кафе, а надвечер - чуден коктейл. В идеалния си вариант всеки уикенд протича в закуска навън, планиране на екскурзия до някое място, което не се посещава "ей…
Подкаст на Брене Браун, „Мартини“ и чувството на дълбокото вдишване
Към онзи, който ще ти довърши изреченията и ще разкрие и себе си на свой ред. Сваляме дреха подир дреха, докато накрая душата ни не остане гола, а слушащият трябва само да се…
Е, мишката изяде ли книжката?
1994г. Телевизията, компютрите, интернета. Светът се променя и то така, че човек е в състояние да стои от двата края на моста в периода на живота си – когато си бил дете и…
За Джойс и потока на съзнанието
Късно вечер преди известно време. Потънала съм в литературни дебри из необятния интернет – набелязвам нови книги за четене, разглеждам ревюта и се наслаждавам на цитати из Goodreads. Идилично време, на което само…
За фукуто на Оскар Уао и зафата на Джуно Диаз
Всяко проклятие, за щастие, си има контрапроклятие, дори и да се разглежда като задължението на всеки човек да действа и да не си оставя каруцата в калта. Вероятно в общочовешки смисъл би могло…
Когато пиехме чай с Упи Голдбърг
И нека ви стане навик - пийте по един чай със себе си всеки ден. Поговорете си, позамислете се; поставете граници за някои неща и разширете вече съществуващите за други. Опознайте се. Може…
С Алексис на по риба край брега
Потръгна ми на гърци тази година. И преди възвишеният ви морал да се разбунтува бързам да уточня, че говоря за писатели (от които само единият е жив, но, хайде). Значи, „Алексис Зорбас“ на…
И Флин рече: „Да бъде „Мрак“!“
Отношенията ми с втората книга на Джилиан Флин, с която се захващам, се блъскаха от единия до другия край на един своеобразен литературен тепих. Реферствах си аз по съвсем подкупен маниер – ту…
Относно една бягаща гора
Явно сериозно следва да обмисля нагласите си по отношение на високо оценяни произведения на изкуството. Целенасоченото ми бягство от хвалени и прехвалени книги и филми е пословично. Споменавам отчасти тази си странност в хайпа…
Gone girl на Джилиан Флин (и защо Ейми Елиът слага в малкия си джоб Тед Бънди и компания)
Ако се разхождам необезпокоявано в книжарница/библиотека (ах, как само обичам!) и забележа книга със заглавие „Не казвай сбогом“, ще подмина с уверена и целеустремена крачка към нещо звучащо къде-къде по-смислено и със заявка…
