Какво е да те е страх? Ами как боли душата? Как се чупи и как се заздравява? Дете съм и те питам - нали големите ни учите на всичко?

И така си спечели цяла партия шах. И пешки, и небесни дечица - и никъде не остана и капчица страх.

Тичам сред безкрая и трябва да реша за този път. Каква да бъда и дали да се предавам. Колко много да обичам също – и пак ли вас, и мен, и нас.

Завихря се въздухът в огромен тунел. И бучи като бездна, но не е - вечност е, светла и мека.

Самата смърт не стана внезапно. Беше като дълго вървене. Шосета, криволичещи пътеки, нови пейзажи и няколко пейки по пътя за отдих. Приседнах и, ето - изчезване като всякое друго.

Кой какво ще каже. „Коя си ти, бе, и за каква се мислиш?!“ – крещи ти всеки в лицето, налагайки ти примка на врата за всичките очаквания, които те съпътстват.

Вие говорите ли си с душата? Тази, където ви обитава тялото и го води насам-натам, за да й взима от живота онова, което сама си е предначертала?

"Откъде да я подхвана, какви са тези абстракции? Какво значение има дали всичко е предначертано, дали има съдба, или няма? Кой изобщо говори за тези дивотии?"