будва дубровник
Пътеписи

За едно Будвенско – дубровнишко приключение

Намирам пътуването с автобус в преживяване с непреодолим чар и съвсем преодолим дискомфорт от схванато седалище. „Голям праз!“, както се казва.

Прекараните близо двадесетина часа (в едната посока) в автобуса ти дават възможност да го приемеш като своеобразен свой временен дом и дори да изпиташ уют и да създадеш онази туристическа нагласа в себе си, според която панорамните изгледи от прозорците ти дават възможност да видиш не една и две красоти по пътя.

А маршрута към Будва и Дубровник (съответно в Черна гора и Хърватска) са сякаш създадени да „блееш през джама“.

Считам се за облагодетелствана, че не мога да спя по време на път. Да, има го момента със саклета и зомбирания от един момент нататък външен вид, но, нейсе. Пък и безпроблемно и неусетно се изчита Кундера с неговото „Битие“.

Непреодолимият стремеж към странстване и опознаване на чужди места и начин на живот е задвижвал любопитството у хората толкова пъти – мисълта е вдъхновяваща. Светът не се изчерпва с местообитанието ти – той е толкова несвършващ. И има значение личната ти нагласа към пътуването като такова – дали ще нервничиш, докато се тътрузиш сред сръбския кър, или ще се опиташ да видиш сръбския кър като сръбски. Ново място е, носещо собствена магия и разбиране за света.

Пътувах през Сърбия, където до Ниш бяхме облагодетелствани от магистрален участък и сравнително леко люшкане в туристическия автобус. Оттам се откланяш към Черна гора и започваш да ахкаш и охкаш при вида на пътя, през който трябва да преминеш.

Това не са планини. Това са дремещи вековни гиганти, надвесели се над лъкатушещия осморски път. От едната ти страна се извисява връх, чиято крайна точка не успяваш да обходиш с поглед; от другата ти страна зейва пропаст, чиято пък най-ниска точка е някъде далече от теб, като в друг подземен свят и сякаш мерваш Хадес да ти маха за поздрав. Такива панорами е кощунствено да бъдат проспани. Мъгли, заформящи се измежду тези величествени скали; къщички, по една и две, предпазливо накацали по малкото равен терен в тази планина, отдалечени от всякакви други постройки на километри. Природа в най-чист вид.

А Будва е райско местенце, съчетаващо планина и море. Китно, крайбрежно, поетично. Кара те да си захвърлиш багажа някъде и да хукнеш към обособената стара част на града, където стърчат средновековни кули и крепости. Влизаш в Цитаделата и оттам ти се разкрива гледка към целия град с крайбрежието и кристално чистата адриатическа вода.

17990720_10155209025903732_4681470206031778278_n

22228467_10155209026263732_8615590969206353147_n

Криволичиш по тесни улички, осеяни с магазинчета за сувенири, местни вкусотии за хапване и приветливи ресторанти.

22089273_10155209025673732_5093854588396462477_n

Разликата между Будва и Дубровник /поне според личното ми пътешественическо становище/ е, че Будва те предразполага домошарски да се разходиш тук и там, да се потопиш в обстановката и то не задължително с фотоапарат в ръка. Просто защото е нашенска, казано в най-хубавия смисъл, уточнявам. Дубровник е внушителен град със стара част, опасана с крепостни стени, които са толкова необятни и непревземаеми, че се чувстваш нищожен в подножието им. При наличието на повече свободно време има доста места, които да посетиш, както и доста дейности, в които да вземеш участие. Има лифт, разкриващ, предполагам, чудна гледка, има опция за разходка с корабче до близкия остров Локрум, където, разбрах, са снимани някакви отрязъци от „Игра на тронове“, което обяснява наличието на официални магазини на сериала в Стария град. Дворци, манастири, разходка по крепостната стена – Дубровник е действително внушителен и тежък в архитектурно отношение град.

22090169_10155209025183732_6893530369442713114_n.jpg

22154162_10155209024563732_1620395015772639191_n

22154511_10155209025403732_3195217421791837534_n

Готин е моментът с нищо говорещата ти хърватска валута – куната. Плащаш сметки за хапване от по 1000-2000 куни и ти е „пей сърце“. Но пък си заслужава да седнеш в заведение, опасано от чутовни архитектурни красоти, да хапваш нещо вкусно и да се наслаждаваш на жива джаз музика на около двадесетина метра от теб. Да ни е сладко!

22195246_10155209024823732_7505613888218420506_n

С две думи – не си проспивайте пътя, когато пътувате. Просто е тъпо. Пък и не пропускайте шанса да посетите тоалетна в автобус, който се движи сравнително бързо по път, в който излизайки от един завой, влизаш в друг. Карамболът в кабинката е достоен за разказ на Чудомир. Пък и ще имате аплодисменти, в случай че съумеете да се окопитите и да се върнете в салона на автобуса.

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *