Никой не е благодарен на Бог

  По време на Великденските празници имаше ежечасно толкова много коли около църквите, че буквално шофьорите се преквалифицираха в специалисти по домино и тетрис, за да паркират превозните си средства. Една гъмжаща цялост от добри християни се влачеше на опашка за върбови клонки и чакаше ред да демонстрира завидни умения по патешко ходене изпод маса, обсипана с китки и молитви за удар от тотото. Така, де, не сме католици, не ходим на църква в неделя, но и рядкото посещение на тези божествени обители е съпроводено с шепот за лично облагодетелстване. Никой не е благодарен на Бог. Никой не прекланя смирено глава (както би следвало) пред божествената благодат. Съвременният посетител на църквата иска за себе си още пари, още любов, още къщи и може би едно околосветско. После се прибира, побийва жена си, сипва една ракия и започва да чака Йехова да се сети да осъществи най-съкровените му мисли. Това, докато прехвърля канали по телевизора и почесва току наядения си корем. И, ей така, за по-сигурно, удря един кръст преди лягане. Йехова да побърза.

Самооопределящите се като християни не са чели Библията. Нямат и намерение. Ако са, избират сляпо да се уповават на идеята, че невидим дядо, възседнал някой облак, ще им се притече на помощ и ще изпълни всичките им материални мечти за по-добър и охолен живот, без да се налага те да поместят пръст, освен ако със замах не запратят трохите от мушамата на килима. Невидимият дядо е имал достатъчно свободно време и свръхсила, за да създаде цяла планета за шест дни (включваме и Луната и звездите, защото те просто са се виждали на небосклона, докато се е пишела цялата художествена интерпретация, за да обясни света на древните и как той е станал това, което е – другите планети са създадени от други невидими дядовци). Шест дни неуморен труд, шест дни усъвършенстване и надграждане на всичко създадено, шест дни работа по едно приказно място, напълнено с хиляди видове живот и двама хомо сапиенси, които се въвличат в кръвосмесителни отношения, за да дадат тласък на човешкия род. Шест дни за създаването на един идиличен, божествен свят.

А после – потоп и смърт, защото хората станаха лоши и не заслужават да кръстосват по божествени пасища.

Самоопределилите се като вярващи предпочитат бога от Новия завет – Иисус е смирен, той обича човешкия род, той предоставя за плесница и другата буза. Татко му е свиреп и сърдит, доста осъдително настроен Бог, който лесно се разочарова от собствените си деца (хомо сапиенсите) и ги изпраща в забвение, защото проявяват свободна воля и желание за знание. Ще пали храсти, ще изпраща природни бедствия.

Така, де, какъв е шансът този сърдит мърморко да ти подскаже печелившите числа от тотото?

Хората се плашат от отговорността, хората се плашат и от наказанието. Ако слушаш – ще пиеш нектар в Едема, ако престъпиш заповедите – ще ти е адски горещо за цяла вечност. Доста хитър начин за контрол.

Библейството (и каквато и да е друга религиозна доктрина – всички следват аналогичен модел на разказване) потушава в зародиш опитите человечески за развитие. Защото развитие без знание е невъзможно. Информираността и разширяването на собствения ти кръгозор и мироглед е това, което те движи напред – научаването на нов език, добиването на нова компетентност чрез опит, сгрешаването и научените уроци от него. Не знам дали с паленето на свещ на определени дати в годината ще се доближиш до заветните си цели. Със запретнати ръкави обаче – да.

И тук не става дума за безбожие, напротив. Истински божественото е онова, което те прави по-добра версия на себе си. Тоест – ти. Чрез пътищата, по които поемаш и чрез изборите си в различните аспекти и нюанси на всеки свой ден. Чрез преодоляването на свои недостатъци и превръщането им в твоя движеща сила – вчера си отмъстил, но днес си се научил да прощаваш. Вчера си се изморил, но днес жънеш успеха от всяко свое изтощение. И всичко това не е благодарение на трите проявления на божество на настроения – благодарение е на божествената искра в очите ти сутрин, когато знаеш какво трябва да направиш днес, за да постигнеш всичко, което ще те направи твоя по-добра версия. Усъвършенстване и стремеж към поизтъркането клише „да бъда по-добър човек“. Да бъда смислен и мислещ. Способен, деен и случващ нещата.

За тези неща не е ли глупаво да смятаме, че ще ни изгонят от чудния парк в квартала?