Статии

Август: How to adult, за един забравен паметник и музикално събитие след 13 години

Някъде бях чула, че август е „късният следобед на годината“. Като един същински overthinker, аз смятам, че ако има време от деня, което да прекараш в отрезвяващи те (пък и опияняващи, защо не?) мисли, то това е следобедът. Идващата вечер някак пренастройва мозъка ти на една по-особена честота – сетивата ти се изострят, мисълта изкристализира и, изобщо, всичко добива повече смисъл.

Обществото е безскруполно

Photo by Ben White on Unsplash

Вероятно основна част от това да се смяташ и осмисляш като възрастен, е умението да живееш живота си отвъд обществената оценка. Защо отвъд? Защото твърде често тя е негативна, без да има основание за това.

Смятам за притеснителен факта, че чудовищно голям процент хора изпитват наслада да злословят и да си придават фалшиви важности. И аз, като възрастен човек (донякъде) съумявам да извръщам глава от поредните изблици на „остроумие“ и „пъхане на нос, където не трябва“. Но се питам защо е необходимо да се възпитаваме на неглижиране и апатично поведение, за да сме щастливи? „Защото хората не спират да говорят“ ще ми отговорите и ще сте прави. Плашещо е колко невероятно ни се вижда всеки един от нас да бъде оставен да живее живота си без излишен укор от хора, които дори нямат съществено значение в битието ти.

За щастие животът действително е „такъв, какъвто си го направиш“, а не „такъв, какъвто хората ти кажат, че ще бъде“. В тези смутни времена, в които планетата ни гори и е разтрисана ежедневно от природни катаклизми, обществото избира да се прави на всезнаещо и заема неутралната позиция на наблюдател с пуканки. Представете си какво би било, ако енергията, която една жена на средна възраст влага в интрига и клюка, бъде пренасочена в това същата тази дама да пие кафето си по-рядко в пластмасова чаша.

Докато сме закостенели в разбиранията си, „Бузлуджа“ се разпада

Photo by Stefan Spassov on Unsplash

Чак тази година имах удоволствието да посетя този паметник на архитектурата. Акцентът тук не е случаен, защото този монумент би следвало да бъде само и единствено разглеждан като пример за архитектурния и инженерен гений. Това, че сградата е служила като символ на Българската комунистическа партия, действително ли означава, че тази сграда трябва да бъде обречена на разруха? Имам предвид, наистина ли сме толкова закостенели и ограничени в оценянето на паметник от такъв мащаб?

Вероятно ви е известно, че „Бузлуджа“ фигурира в не малък брой световни класации за изоставени и красиви монументи. Туристи от цял свят прииждат, за да видят „чинията, кацнала на върха“. Никой от тях не вижда в нея символ на комунизма. Паметникът е оценян като архитектурно чудо, каквото всъщност е. Признак на зрялост е да успяваме да загърбваме предразсъдъците и негативните асоциации.

За заинтригуваните: http://www.buzludzha-monument.com/proekt – неполитически проект на Дора Иванова, чиято цел е консервирането на паметника. На страниците на сайта ще можете да се информирате за целите на проекта, както и нагледни примери за крайната цел.

Мейнърд Джеймс Кийнън не само произвежда вино, ами и музика

Photo by Jefferson Santos on Unsplash

Музикалните ми предпочитания варират от епичните саундтраци на Immediate music до психиделичните вайбове на Tool. Това е група толкова странна и необичайна, че, вярвам, би събудила чисто любопитство у всеки меломан без оглед на личните му вкусове.

Tool издават албуми толкова рядко, че наподобяват Халеева комета или Великденски заек. Мейнърд е странният им гениален фронтмен, който, освен че гледа лозя и произвежда вино, стои зад някои от най-смразяващите вокали и текстове, които съм чувала.

Отправна точка за музиката на Tool са песни като Parabola, Sober, Vicarious и Jambi. Enjoy!

Новият албум се казва Fear Inoculum и с излизането си предреши плановете ми за довечера. Нямам от виното на Мейнърд, но и едно чудно розе ще свърши работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.